На лодката се намери онзи човек с дъщерята, когото бе забелязал в храма. Тогава Аркадий намисли да измъкне сведение за Микаина от непознатия и момиченцето, без да пита нищо. Погали детето и понечи да му помирише дланта, дано по миризмата на дланта на бащата или на детето познае Микаинината пот и масло, но тогава се изненада, защото момиченцето му напипа члена под наметалото и за миг го изправи умело.
— Иди сега при моя татко — прошепна му, — но после ела и при мен, защото всички отиват тутакси при татко, а аз оставам без нищо.
В този миг Аркадий усети на рамото си твърдата длан на непознатия, който го попита какво иска от дъщеря му. Аркадий се сбърка съвсем и едва измърмори въпроса си:
— Добри човече, познаваш ли Микаина?
Онзи се разсмя така, че усмивката му раздалечи ушите, и Аркадий предугади, че тази усмивка, която пробива бузите и раздалечава ушите, е отговор на Микаинината усмивка, че тя е белязала с тази усмивка непознатия, който каза:
— Може и да съм познавал Микаина, но кой твърди това? Ако бъдеш любезен с мен и ме издоиш добре, може и да ти кажа.
И неговата ръка плъзна също така под наметалото на Аркадий.
— Аз имам два леви крака — говореше, ровейки с ръка все по един начин, — аз ловя и укротявам пространството като див кон…
Докато непознатият дишаше тежко под него, Аркадий се опитваше да познае Микаининия мирис и пот в неговото тяло, решен, ако ги подуши, веднага да се върне на Понт или да иде на която и да е друга страна, където би го упътил непознатият, окажеше ли се даже малка следа от надежда, че може да срещне Микаина…
Но всичко беше напразно. Под чужденеца нямаше Микаинини следи или миризма. Мъжът миришеше на други хора, но не и на Микаина. Аркадий не намери и тук това, което търсеше, докато онзи търсеше това, което намери… Аркадий го отблъсна, при което непознатият каза укоризнено: — Нима не ме позна? Аз съм Микаина! Моят мъж и баща на това дете, Ибик, загуби главата си. Варварите му я отсякоха. И аз слязох в подземието, което е на устието на Истър. Тъкмо тук, където плава сега нашата лодка. Търсих от бога Хадес главата на моя мъж… Даде ми я. И се върнах на този свят при своето дете с главата на своя любим на раменете вместо със своята глава. Това на мен е Ибиковата глава. А моята, тоест Микаинината, глава остана под земята…
Така продължаваше да лъже непознатият.
Беше нощ, чуваше се как на брега кучетата лаят със сключени челюсти насън. Седейки в своята болка като в лодка, а в лодката като в проказа, Аркадий си помисли, че душата на човек е като ястията, има различни, студени и топли, някои души са люти и чорбаливи като грах, някои са като заешко на зеле, а някои са като капка гъст мед…
Неговата в момента беше обикновена помия. И тъкмо тогава Микаина му се яви насън, прегърна го, превърна го отново в самец и му взе малко мъжко семе.
„Може би — помисли той на сутринта с облекчение, — може би от това семе някъде тя прави нашите деца.“
IX
Като си пристигна вкъщи, във Виминациум, Аркадий намери монетния двор затворен. Не работеше вече. През втората година от своето управление римският император Галиен го беше затворил. Понеже монетният двор не заработи и следващата година, Аркадий се пресели със семейството си в Стоби, в леярната на местни монети. Сега работеше с клещи. Долната челюст на клещите имаше вдлъбнат калъп, а горната — изпъкнал. След като приготвеше и премереше медните плочки, Аркадий ги загряваше, докато станат ковки. Тогава ги слагаше в клещите, стягаше и удряше по клещите, ковейки по този начин бакърените монети.
Сякаш всичко беше наред с него, но жена му знаеше, че понякога насън мъжът й за миг побелява напълно и след миг-два цветът на косата му се връща отново. Като че това беше краткотраен прилив на старост, отзвук от временен страх насън, който по никакъв начин не можеше да избие на повърхността и да проникне в действителността.
Една нощ той се събуди ужасѐн. Този път Микаина му се яви насън и го попита:
— На колко години сме ние двамата?
Той пресметна, че двамата имат точно сто години, но не това го уплаши. Разбра, че вече не е във Виминациум, а в Стоби, и че сега Микаина, ако поиска, дай, боже, да го потърси, няма да може да го намери. Тя не знаеше вече къде е той.
Аркадий реши веднага да предприеме нещо. Този път поиска да вае образи за коване на монети. Сложи пред себе си глиненото парче, на което някога с въглен и шило беше нарисувал Микаина, и почна да пренася образа на калъпите. От бакърените монети, ковани в Стоби, из царството се пръснаха профилите на Микаининото лице на женските фигури, които олицетворяваха Съгласие (Concordia), Щастие (Fortuna) или Плодородие (Abudantia). Като чу, че във Виминациум монетарницата работи отново, се върна със семейството си и веднага се нае да приготви калъп за монета, която изобразява царицата на цар Траян Деций. Херния Етрусцила доби Микаинините черти и коса, сресана по Микаининия начин.