Така, вместо да напише нещо, бившата госпожа Зенмут внимателно махна восъчната тапа, изсипа в тоалетната розовия прах от стъклената черупка на охлюва и на негово място сипа сребърен смъртоносен пясък от едно шишенце, на което пишеше: „Експлозив с голяма разрушителна сила. Запалително!“ След това върна внимателно в стъклената черупка восъчната тапа с фитил в средата.
След като охлювът беше отново в кутийката си, госпожа Зенмут уви подаръка в златната хартия и го върза с панделката.
— Давид положително няма да може да устои на това — промърмори, сложи кутията с панделката на чертожната маса, която до неотдавна принадлежеше на мъжа й, и излезе от жилището.
Младият господин арх. Давид Зенмут не живееше вече тук. След развода трябваше да си наеме отделно жилище, но чифт ключове от старото жилище, където сега живееше бившата му жена, се намираше все още у него. Той можеше да влезе, когато поиска, при условие, че в това време бившата госпожа Зенмут не е там. Можеше да гледа телевизия, да пийне нещо, но не и да отнесе каквото и да е. Такава беше уговорката. В противен случай, а жена му добре знаеше защо постъпва така, бравата веднага щеше да бъде сменена и полицията уведомена какво липсва от дома.
В този ден архитект Зенмут се отби по време, когато знаеше, че няма да завари бившата си жена. Изми си зъбите със старата си четка, изпи едно уиски със сода и седна. Но не го сдържаше. Мръкваше се, когато забеляза на чертожната си маса кутийката в златна хартия с панделка. Не можа да устои. Взе я, като че крадеше нещо, а всъщност действително я открадна. И излезе на улицата.
Поскита из града, като оглеждаше в коя гостилница да открадне още нещо, и търсеше сгода да разгледа вече откраднатата от бившата си жена вещ. Тогава през витрината на един магазин за дамско бельо съгледа нощници, наслагани на рафта. Без да се колебае, влезе. Младата продавачка там може би подхождаше на намеренията му. От опит знаеше — ако крадеш, трябва да го измамиш другия, преди да си му казал добър ден. След това е късно. Щом влезе, хвърли поглед на нощниците, наредени на рафта и сложени в кутии. Нито една не беше четвърти номер. Каза добър ден и остави нещата си на масата. Поиска да купи една нощница.
— Четвърти номер. Това е номерът на жена ми — каза той.
— Тези тук на рафта са номер трети. Четвърти номер е на полицата — каза момичето. Взе стълбичката и се качи да вземе търсената стока, а той се опита да задигне от тезгяха една нощница трети номер. Но момичето вече слизаше със стоката в ръце, в тесния магазин го бутна леко, като сгъваше стълбичката, и лъхна на опияняващ вносен парфюм. Това осуети опита му за кражба. Тогава той й каза стеснително:
— Знаете ли, не съм много опитен в тези неща. Бихте ли я пробвали вместо моята жена? Приблизително с еднаква фигура сте… Много бихте ми помогнали…
Тя го измери с поглед, тежък най-малко кило и триста грама. Но за негова изненада се съгласи. Влезе в кабинката да облече нощницата, а в това време господин арх. Давид Зенмут не устоя. При втория опит мушна в джоба си една от нощниците номер три, като остави на тезгяха акуратно затворената кутия, така че нищо не можеше да се забележи.
Когато момичето излезе от кабината по нощница, той си помисли, заслепен от вида й: „Като че виждам за пръв път. Когато ти се случи подобно нещо, е като да си видял някого в предишен живот. На такава жена си струва да построиш къща, да й бъдеш поклонник или каквото и да е, да й гледаш децата, да й станеш обожател или приятел…“
Така си мислеше. А каза:
— Знаете ли, не мога да купя тази нощница. Твърде скъпа е за мен.
И изхвръкна от магазина с плячката в джоба. Едва успя да си вземе шлифера.
Като обиколи няколко заведения, за да убие времето, след две-три дребни кражби на цигари около полунощ той намери пред къщи, или по-точно — пред наетото жилище, телефона си изхвърлен на стълбите. Поради неплатени сметки го бяха изгонили от квартирата. Отчаян, в съседното кафененце включи за миг телефонния секретар и изслуша обажданията. Имаше само едно. Обаждаше се бившата му жена. Гласът от кутията беше приветлив:
— Знам, че си идвал. Знам и какво си направил. Пак си откраднал нещо. Малката златна кутия с панделката. Но не се бой, не те обадих на полицията. Засега. Този път си взел само подаръка, който ти бях приготвила за Коледа…