На това място той прекъсна рязко съобщението и почна да си претърсва джобовете. Но кутията в златна хартия с панделка я нямаше никъде. Напрягаше си ума да си спомни къде може да я е забравил, но нищо не се сещаше. Още веднъж си претърси джобовете и тогава напипа нещо, чиято форма не можа да познае под пръстите си. Извади от джоба скъпа мъжка запалка в кожено калъфче, без да може да се сети как е попаднала тази вещ в шлифера му и кога и от кого я бе откраднал… На запалката пишеше:
Дъщерята, която би могла да се нарича Ниферуре
Отседна в най-близкия хотел, на сутринта нае нова квартира на кредит и някъде привечер тръгна да обходи заведенията, в които бе прекарал част от предишната нощ. Никъде нямаше и следа от неговия подарък, увит в златна хартия. Тогава се сети за момичето от магазина за дамско бельо. В първата книжарница купи тъмносин плик, напръскан със звезди, и сложи в него откраднатата снощи нощница. После отиде в магазина за дамско бельо и каза на продавачката, като й подаде подаръка: — Дойдох, госпожице, да се извиня. Вчера ви излъгах и това не е хубаво. Аз нямам жена и не исках да купувам нощница. Исках вас да видя в нощницата. Толкова хубаво ви стоеше, че нощес не можах да заспя. Едва дочаках да се отворят магазините и ви купих за подарък същата нощница.
— Не е същата — отговори момичето и се засмя, — тази е трети номер.
При тези думи младият мъж се тръшна в креслото. Беше разобличен. Най-сетне каза с отчаян глас:
— Да ви питам нещо между другото… Снощи не съм ли забравил при вас едно пакетче, увито в златна хартия?
— Пакетчето, увито в златна хартия? С панделка?
— Да, да!
— Не сте го забравили тук — каза момичето решително, — щях да го намеря и щях да знам, както винаги знаем и връщаме на купувачите, ако са забравили нещо при нас… Но сега аз да ви попитам нещо. Какво правите, когато на Бъдни вечер се чувствате самотен? Има ли начин неусетно да се изчезне от този свят?
Той я погледна изумено. Клепките й докосваха веждите и ги разбъркваха. От очите й се виждаше, че вечността е несиметрична. Попита я:
— Не сте ли имали някога дъщеря? Отдавна. Преди много, много години.
— Имате предвид преди четири хиляди години ли? Може и да съм имала. Но сега нямам. И затова съм сама по празниците. Искате ли да дойдете у дома на Бъдни вечер да я погледате малко?
— Кого?
— Ами тази дъщеря, която нямам. Ето ви моя адрес.
— С удоволствие — каза младият мъж, целуна продавачката по ухото и си тръгна. На вратата спря и добави: — Аз й знам името.
— На кого?
— Ами на тази дъщеря, дето я нямате. Казвала се е Ниферуре.
Декоративната свещ
Госпожица Хатчепсут обичаше животни, особено котки, вносни парфюми и вносни цветя. Но нямаше достатъчно доходи за своите слабости. Нямаше пари дори за някое „джобно куче“. За Бъдни вечер едва набави риба и юфка да я приготви със сливов конфитюр. За подаръци, разбира се, не можеше и да помисли. Като свърши подготовката за вечерята, се облече, спусна с черен молив вътрешните ъгли на очите си надолу, за да ги отдалечи от носа, а външните краища на клепките продължи с дебел молив почти до ушите. Около челото си върза лента. Горната й устна беше изрисувана равна, а долната — нарочно извита. Чувстваше се добре, доволна от вида си. Като пред някакъв завоевателски поход. Отиде до прозореца и погледна към реката.
— Облаците прехвърлиха водата — заключи тя.
После внимателно отви златистата хартия и извади стъкления охлюв. Не à харесваше сребристият пясък, с който беше пълна стъклената черупка. Извади внимателно восъчната тапа и изтърси в тоалетната съдържанието на охлюва. После изплакна черупката, подсуши я и я напълни със своя ароматен син прах за къпане. След това върна на мястото восъчната тапа с фитила. Охлювът пак можеше да се употреби като декоративна свещ и просветваше красиво със синята си утроба. Цветът на охлюва напомняше сега очите на младия мъж, чието посещение очакваше.
— Атлантида-синьо — каза момичето и се учуди на тези думи.
— Глупости — каза сама на себе си, — откъде знаеш, че това е „атлантида-синьо“?
След няколко минути стъкленият охлюв беше отново в кутията си, увит в златната хартия и вързан на кръст с панделката. Готов да бъде връчен като подарък.
В това време се звънна на вратата. Посетителят носеше вино. И топлия си глас. Тя го настани на масата и седна до него. Взе четири ореха и ги хвърли на четири страни, като прекръсти стаята. После извади от чекмеджето стъкления охлюв и му го даде.