— Това ти е коледният подарък от мен — каза и го целуна.
На него му светнаха очите. Трепетен като дете, разви златната хартия и извади стъкления охлюв. На лицето му се изписа учудване.
— Не е възможно да не си знаел какво има в кутийката? — попита госпожица Хатчепсут.
— Не знаех — отвърна той.
— Разочарован ли си?
— Да.
— Да?
— Не. Прекрасен е. Благодаря ти.
После я прегърна.
— И аз имам подарък за теб — добави с намерение да заглади малко работата. Извади на масата червено-бял плик, посипан с миниатюрни огледалца. Госпожица Хатчепсут разви подаръка и намери в пликчето вече познатата й запалка с гравирания надпис за изпълнение на едно желание. Госпожица Хатчепсут беше малко смутена от развоя на вечерта. Сега тя беше разочарованата. И за да заглади и тя малко работата, съобщи:
— Знам как се казваш.
— Откъде знаеш?
— Не зная точно откъде, но знам. И то отдавна. Може би зная това по миризмата. Казваш се Зенмут.
— Не може да бъде. Откъде ти хрумна? — попита и сложи охлюва върху сребърна чинийка, да го запали и да вечерят на свещи.
— Чудесно! — извика госпожица Хатчепсут, подавайки му запалката. — Моля те, запали стъкления охлюв, докато донеса вечерята.
Арх. Зенмут взе запалката и прочете гласно надписа върху нея:
— Ще стане, да знаеш, ще ти се сбъдне! Още тази вечер — добави тя, смеейки се.
Тогава той щракна веднъж и запалката се запали. Тя запляска с ръце. Той доближи пламъка до фитила на охлюва и го запали. Стъкленият охлюв заблестя на масата и се превърна в най-красивата декоративна свещ. Стаята като че се откъсна от основата си и се зарея в нежното кълбо светлина.
— Какво правиш? — извика тя. — Трябва да щракнеш три пъти!
— Защо да щракам три пъти, като запалих свещта от първия път?
— Ами така пише на запалката! Не знаеш ли? Всяко нещо, за да бъде чуто, трябва да се каже три пъти.
Тогава той щракна втори път и запалката изхвърли зелено пламъче, което тя дочака с гръмогласно „Браво!“. Когато запалката пламна за трети път, силна експлозия разнесе жилището и тях в него. Останаха само имената. Те могат да се намерят във всяка история на Египет (18-а династия).
Запалката
На Бъдни вечер арх. Давид Зенмут отново се отби в квартирата на бившата си жена, която му беше на път. Окъпа се там, изми си зъбите, среса си косата, седна и си хвана колената така, че заприлича на някакъв зар. Почина си няколко минути в това положение. За миг пожела да има в прегръдките си някакво малко създание, дете, може би момиченце, да го защитава и пази… След това извади от джоба си запалката и я сложи в червено-бяло пликче, поръсено с прах, направен от мънички огледалца. Изпи едно уиски и избра от барчето на жена си бутилка синьо италианско пенливо вино. Спря се на синьото дамско шампанско „Блу“, онова, сладкото, с означение „мускат“, а не мъжкото, с надпис „брут“. Като увиваше бутилката в бяла хартия, си помисли, че виното е постоянен болник като жена, а умира като мъж и само някое рядко вино надживява човешкото време…
На бележката от продавачката на дамско бельо прочете адреса й и отиде там, като носеше шампанското. Тя го посрещна с посипана по пода на стаята слама и го прегърна, подавайки му кутийка в златна хартия с панделка.
— Не е възможно! — възкликна той.
— Моят коледен подарък за теб — каза тя.
Той я погледна смутен и помисли, че мракът в очите й е слязъл от небето да пренощува тук. Само звукът на евтините й гривни със звънчета струваше повече от най-скъпото куче.
Разви златистата хартия и за свое удивление намери вътре само една подходяща за момента свещ за еднократна употреба във вид на някаква черупка, пълна със син прашец.
„Значи бившата ми жена наистина умее да обиди човек. Това ми било подарък!“, помисли си той.
— Разочарован ли си? — попита продавачката на дамско бельо.
— Не. Напротив — отвърна, извади от джоба си пликчето на червени и бели линии и го подаде на момичето. — И аз ти донесох подарък.
Тя извади от пликчето познатата й запалка, която бе откраднала преди няколко дни от господина с лакираното палто.
— Чудесно, тъкмо нямах запалка!