Господарят Николич се вдълбочи в чертежа и изведнъж рече:
— Ама тука, Йоване, има чертежи на три църкви, и то съвсем еднакви, а аз поръчах само една.
— Чертежите са за три църкви, но вие, господарю Николич, ще платите само една. Първата църква, която виждате начертана със зелена боя, ще бъде в градината ви под прозорците и няма да се зида, а ще расте от само себе си.
— Я не ме обърквайте, Йоване! Как така църква ще расте от само себе си?
— Може и веднага ще се съгласим, че може, господарю Николич. Още утре ще пратя трима градинари и те точно по този чертеж ще засадят чемшир в градината ви. Чемширът ще расте горе-долу със същата бързина, с която аз ще зидам от камък втората църква, нарисувана на моя чертеж с жълта боя, на определеното място във вашето имение на Тиса. Всяка седмица градинарите ми ще оформят и подрязват чемшира според чертежа, така че от прозореца вие постоянно ще можете да следите докъде сме стигнали аз и моите зидари и мраморджии там, на Тиса. Ще виждате всичко през прозореца — и като слагат сводовете на колоните, и като се поставя олтарът, като се издига кубето. Живот и здраве, да почнем, и всичко ще стане, както трябва и навреме…
— От хубаво по-хубаво. Но кажете ми, Йоване, за какво служи третата църква, третият чертеж, с виолетово мастило направен?
— Е, това е тайна, която ще откриете чак в края на строежа. Защото няма успешен строеж без тайна, нито истински храм без чудо.
Така се разотидоха и Йован почна да зида на Тиса храма „Въведение Богородично“, а господарят Николич показа на Атилия през прозореца как в градината им расте чемшир, подрязан във вид на църква, в която може да се влезе като в градинска алея с широк вход. Всяка сутрин Атилия се разхождаше из този природен храм, понякога стоеше пред тревния олтар, където щеше да се венчае, а един понеделник вечер в първия отворен прозорец на новата църква хвана звезда вечерница. Храмът от чемшир растеше към небето.
То се знае, че Атилия и баща й ходеха понякога на Тиса и там в имението си наблюдаваха как храмът „Въведение“ се въздига и расте от камък и мрамор. Със същия интерес навестяваха тогава и другия строеж, на Атилиния палат, който вдигаше Дамаскин. Но Дамаскин рядко биваше на строежа, като да се криеше от нещо.
Тогава се случи нещо неочаквано.
Една сутрин Ягода дойде при господаря Николич и каза:
— Чемширът спря да расте!
— Чудо голямо! — отсече господарят Николич. — Аз нито съм поръчвал, нито съм плащал храм от чемшир.
Все пак реши веднага да се увери сам на място как стоят нещата, и отиде бързо на Тиса да види кога ще може да приеме завършения храм и да го освети. Обаче там, на своя храм, той намери един прозорец по-малко и една врата по-малко от преди. А зидари и мраморджии нямаше.
— Тази антерия наистина взе да се разпаря — помисли господарят Николич и постъпи по стария си и проверен обичай. Не повика протомайстора Йован Стълпник да се осведоми за работата, а нареди на Ягода да му намери под дърво и камък Йовановия съперник Дамаскин. Не можеше да си представи двама майстори да не са съперници, а в живота — люти врагове. На другия ден се появи Дамаскин с превързана глава. Беше ранен. Под превръзката кървеше по малко.
— Какво е станало с църквата? — попита възбудено господарят Николич.
— Нали виждате. Вече не зидат.
— Как така вече не зидат? Защо?
— Нещо пречи на Йован да довърши църквата — каза Дамаскин. — Чемширът престана да расте.
— Като сте рекли чемшира, та чемшира! Пет пари не давам за чемшира — каза господарят Николич. — Платил съм на Йован да зида с камък и с камък трябва да зида. Не може ли да доиззида това, което липсва?
— Господине, Йован лесно може да продължи да зида с камък, но като не расте чемширът, значи не расте и третият храм, който видяхте нарисуван с виолетова боя в плановете на църквите. А този каменен храм се вдига само толкова педи, колкото педи напредва третият храм…
— Какво ще правим тогава?
— Нещо сте сбъркали, господарю Николич. Нещо сте останали длъжен, някому нещо сте взели от устата. Като се сетите какво сте сбъркали и кого сте ощетили, покайте се и поправете несправедливостта, като върнете дълга, и Йован ще ви довърши храма.
— Чакай, Дамаскине, къде зида Йован третия храм?
— На небето. Третия храм Йован зида винаги на небето.
(Ако сте прочели заглавието „Палатът“, идете на второто разклонение. Ако не сте, идете на това заглавие.)