Съгласно договора зидарят Йован, наречен Дамаскин, поднесе точно на Свети Андрей Първозвани следобед на господаря Николич чертежите за палата, който трябваше да вдигне в имението на Николич на Тиса на подходящо място, където духа само един вятър. В трапезарията на Николич се скупчиха над хартиите Атилия, баща й и Дамаскин, който носеше белите си кърпи, а сабята и ножа бе оставил в преддверието. Според чертежите сградата трябваше да има четири колони на фасадата, която да се поддържа от тимпан, после бе големият хол с открито огнище, а особено хубави бяха двете стаи — обширната правоъгълна трапезария и спалното помещение.
— Добре си го замислил, дете мое — каза Атилия на Дамаскин и отиде в стаята с пианото и хрътката. На вратата се обърна и добави: — Ще видим дали ще изпълниш очакванията. А ти знаеш, сине мой, какви са тези очаквания. Миналия път ти казах. Къща като любовно писмо.
Тогава тя показа дланта на лявата си ръка с два пръстена, чиито камъни бяха обърнати към шепата, и ги впери в него като две сини очи. Сякаш правеше магии… После всяка събота Атилия нареждаше на Ягода да впряга и отиваше с баща си или без него на Тиса. Там палатът се издигаше бързо. Но Дамаскин почти никога не беше на строежа. Стените надхвърляха вече ръста на човек с вдигнати ръце, а Атилия успя само веднъж-дваж да размени няколко думи със своя мраморджия. Той като че се криеше от тях. Но веднъж стана обратното. Дамаскин повика господаря Николич да дойде бързо на Тиса. Като копаел основите на палата, открил в земята мраморна статуя на жена. Косата и очите й били зелени, а тялото — с тъмна плът, почти черно. Със свит показалец момичето викало някого при себе си. Дамаскин предложи на Николич да сложи статуята в хола.
— Този резил ли? — каза Николич, като едва го погледна.
Тогава Дамаскин взе чекийка и отдели ръката на скулптурата. Бликна някаква червена течност като вода, пълна с желязо. А в камъка се показаха жили, мускули и кости, сякаш бяха от живо същество, но цялото направено от чист мрамор…
Като чу това, на Атилия й идеше да убие баща си, но вече беше късно, Дамаскин беше махнал статуята от имението. Това като че вещаеше беда. Атилия не успя повече да срещне на Тиса „своето дете“ — Дамаскин. Съвсем наскоро Ягода донесе невероятни и много лоши известия. Кочияшът говореше като навит:
— Сега се разбра всичко. Нищо чудно, че Дамаскин постоянно носи със себе си сабя. Приказва се, че имал авантюри с жени и напуснатите любовници, годеници и съпрузи му отмъщавали и искали да се разправят с него. Честно казано, не бива да си криви човек душата, тези дни Дамаскин беше сложил покрив на палата край Тиса, даже го бе снабдил с обзавеждане, но първата нощ, когато понечил да преспи в него, бил коварно нападнат и ранен. Неизвестният нападател се прокраднал тихо до леглото на Дамаскин и щял да го убие, да не била станала грешка, ако това може да се нарече така. Не бил вечерял преди нападението. Както постъпват дуелистите преди двубой. Но тъкмо затова червата на непознатия закуркали силно в тъмнината. В последния миг това събудило Дамаскин и му спасило живота. Избегнал удара на сабята, грабнал ножа и в кратката схватка получил рана на главата, но отсякъл показалеца на нападателя. Онзи побягнал без пръста, а Дамаскин намерили окървавен на възглавницата…
При тази новина Атилия и баща й веднага отидоха на Тиса, но Дамаскин го нямаше вече там. Неизмазаният палат се издигаше в огромния парк и наоколо бяха Дамаскиновите зидари.
— Къде е Дамаскин? — попита Атилия уплашено.
— Къде е Дамаскин? — попита господарят Николич гневно.
— Отнесоха го. Ранен е. Каза ни да си искаме от вас плитата. В дванайсет месеца свършихме работа за три години, а сте ни платили предварително само за една година.
При тези думи господарят Николич побесня:
— Чуйте ме добре и ми плюйте в устата, ако излъжа! Докато не се довърши строежът, няма да получите и пукната пара̀!
И се върна в дома си.
Господарят Николич в такива случаи никога не разговаряше с онези, от чиито постъпки бе недоволен. Не потърси ранения си работник Дамаскин, а повика при себе си неговия съперник Йован Стълпник, протомайстора на храма, с молба да му разкаже по-подробно какъв е и що е този Дамаскин.
— Като светия отец Дамаскин и неговият едноименник, вашият зидар Йован, служи на небесната математика, която се различава от тукашната. Поне толкова, колкото светата лингвистика на Ориген се различава от тукашната граматика…
— Можеш ли да кажеш нещо по-веществено за Дамаскин? — прекъсна на това място господарят Николич протомайстора.