Сега тя се обърна към Сойер.
— Човекът, когото тя превърна в демон, е мъртъв.
— Да.
Главата на Дойл се завъртя рязко, заедно с тези на приятелите му, които впериха очи в Сойер.
— Малмон е убит?
— Бяхме малко заети за разбор на битката. — Сойер потърка тила си. — Той нападна Райли.
— Белезите върху гърлото ѝ — промълви Дойл.
— Тя стреля по него, мушкаше го с ножа си — все наранявания по тялото. Аз стрелях в главата. — Сойер отпи малко вино, за да си върне самообладанието. Все пак някога Малмон бе човек. — Нужни бяха три изстрела. Вълшебното число.
— Значи, вече го няма? — попита тихо Аника.
— Стопи се и се превърна в слуз. — Сойер се усмихна вяло на Бран. — Сигурно ще трябва да я почистиш.
— Заклехме се да не правим злини. — Луна наведе глава, после я вдигна. — Но тя наруши всички клетви. И той се превърна в нейната злина. Тя го превърна в свой слуга, защото видя какъв е. И унищожи всичко човешко в него. Не си го убил ти, Сойер Кинг. Ти си довършил демон.
— За да спасиш приятел, сестра. — Сега Арианрод отново се обърна към Дойл и извади ключ от джоба си. — Това ще те отведе до покоите ти, когато решиш да се оттеглиш в тях.
— Тя как ще ме намери?
Изненада и може би леко разочарование преминаха по лицето на Арианрод.
— Трябва да имаш повече вяра, син на Клиъри, син на Стъкления остров. Докато сърцето ти бие, тя ще те намира.
— Сега имате храна, пиене и удобства — поде Луна. — Ще ви оставим да се уедините. Ако имате нужда от нещо, само трябва да кажете. Яжте и отдъхвайте, и ще се видим утре сутринта.
— Нищо лошо няма да се случи през нощта — увери ги Селена. — Нищо няма да ви безпокои. Чувствайте се като у дома си.
Когато останаха сами, Дойл вдигна бирата, опита я, реши, че в никакъв случай не може да се оплаче от качеството ѝ.
Сойер вдигна ръка.
— Може ли да кажа нещо? Не съм сигурен дали сънувам, но седим на собствения си личен банкет в замък на прочутия Стъклен остров. Замък, който е направен от стъкло, в случай че не сте забелязали.
— Говориш глупости! — възкликна Дойл.
— Ти също, приятел. Разгледах го хубаво, освен това почуках по него. Стъкло е. Вълшебно стъкло. И като капак една богиня току-що ми наля питие.
— Много са мили. Защото ги направихме щастливи. — Аника хапна от сметановия сладкиш. — Тази храна ми харесва.
— Права е за храната — обърна се Сойер към Дойл.
— Да, става за ядене. — Той тръгна към стъклените врати, отвори ги, за да погледне към хълмовете.
— Райли е добре. Усещам го. — Саша се облегна на Бран, отпи от виното. — Всъщност се чувства прекрасно. Очарована е. Това е свят, който са видели малцина, камо ли изследвали, а във вълка продължава да се спотайва археологът. — Като се изправи, Саша напълни една чиния, отиде при Дойл. — Яж.
— Яж, пий и се весели, така ли?
— А защо не?
Тя се върна при Бран. Той я погали по косата.
— Намерихме звездите, намерихме острова, върнахме ги на него. Повече от ясно е, че подобни неща вървят по тройки. Което значи, че ни чака още малко работа.
— Сигурно не съм я уцелил в сърцето. — Недоволен от себе си, Дойл седна и се загледа мрачно в храната.
— Не мисля. — Бран докосна с устни слепоочието на Саша.
— Заради меча е — обясни тя. — Можеш да я нараниш и да я омагьосаш, да пролееш кръвта ѝ, но не можеш да я довършиш.
— Някой ще си поиграе на крал Артур — предположи Сойер. — Надявам се да си ти, приятел, защото владееш меча най-добре.
— Предстои ни още една битка.
— Не го казвай, Аника — смъмри я Сойер. — Така предизвикваш съдбата. Да кажем просто, че утре ще се поразходим.
— Обичам да се разхождам.
— Значи ще бъде забавно.
Говориха до късно през нощта, или поне така им се струваше, но Райли все така не се връщаше. Дойл остави на ключа да го води — просто го теглеше по коридора към широка арковидна врата, която се отвори, когато той я приближи.
Надяваше се да намери Райли вътре да го чака. Но нямаше вълк, сгушен до камината или отпуснат върху огромното легло.
Отново отиде до вратите, отвори ги рязко и вътре нахлу благоуханен, почти тропически бриз, изпълнен с аромата на цитруси и разцъфнал жасмин. В стаята имаше извита кушетка в малка ниша, две кресла до огъня, солидно писалище — това щеше да ѝ хареса — под един прозорец. И масивно легло с огромна табла, върху която бяха гравирани символи. Той разпозна някои — ирландски, гръцки, латински, арамейски, мандарин.
Ако можеше да се вярва на превода му, всички означаваха мир.
Не би имал нищо против малко мир.
Свали меча си, подпря го на един стол. Наля си няколко пръста от уискито, което откри в елегантна бутилка, и седна край огъня да я чака.