— Да, това е в общи линии — съгласи се Бран. — Макар че едва ли е толкова просто.
— Искам си оръжията — промърмори Райли и се извърна, когато един млад мъж в карирани панталони и жакет със средновековна кройка се появи на вратата.
— Госпожи, господа, кралица Егле ще се радва да им приеме.
Не всеки ден се срещаш с кралица, помисли си Райли, докато следваха пажа по широкото стълбище. Нито пък всеки има късмета да се срещне с кралицата на вълшебен остров, управляван от нея повече от хилядолетие.
Тя беше очаквала огромните двойни врати, но предполагаше, че ще са пазени. Вместо това от двете им страни имаше стъклени саксии с цветя.
Беше очаквала нещо като тронна зала и размерът отговаряше на представите ѝ, но не и огромният стъклен под. Обзавеждането обаче я порази с простотата си — цветя, свещи, пъстри тъкани и един трон, стъклен като пода, повече приличащ на елегантен стол, отколкото на кралски престол.
Но пък стол от злато и скъпоценни камъни би простеел пред жената, удостоила го с честта да седне на него.
Тя беше сияйна!
Увенчана с диадема от скъпоценно стъкло, тицианска коса, разпиляна богато върху раменете на бяла тога. Миниатюрните прозрачни камъни, пръснати по нея, искряха като диаманти. Може и да бяха. Красотата ѝ беше изумителна. Изваяна уста, живи зелени очи, високи, ясно очертани скули.
Райли би могла да се закълне, че от усмивката ѝ струеше светлина.
Трите богини стояха от дясната ѝ страна. Отляво стоеше едър бял вълк с лъскави златисти очи.
Аника се поклони грациозно.
— Майко на магиите, кралице на световете, Егле, име, което означава „сияние“, ние сме твои слуги.
— Добре дошли, деца на Стъкления остров. Добре дошли, пазители на светлината!
Тя стана, слезе плавно по трите стъпала на трона, приближи ги с протегнати ръце. Пое дланта на Аника, целуна я по бузите.
— Чудо на морето, имаш нашата любов и благодарност. Пътнико във времето и пространството. — Тя целуна Сойер. — Имаш нашата любов и благодарност. Дете на луната — обърна се към Райли. — Имаш нашата любов и благодарност. Безсмъртни боецо, имаш нашата любов и благодарност.
Мина от Дойл към Бран.
— Сине на силата, имаш нашата любов и благодарност.
Накрая се обърна към Саша.
— Дъще на виденията, имаш нашата любов и благодарност. Бих ви дала повече от това, но пътуването ви още не е приключило. Ще го довършите ли?
Саша отговори, докато ръцете на Егле все още държаха нейните, думите изведнъж се надигнаха в нея:
— Пътеката на боговете ще ни отведе до кръга на силата и отвъд, до Дървото на живота, камъка и сабята. Ще се бием в последната битка, светлина срещу мрак… Не виждам кой размахва меча и дали успява да порази врага. Не виждам края на Нереза, нито нашия.
— Не виждаш, но ще предприемете ли това пътуване?
— Заклели сме се — отвърна Бран.
— Клетвата си е клетва — каза твърдо Аника и погледна към Сойер.
— Всички сме се заклели. — Той я целуна по слепоочието. — Да, Ваше Величество.
— Бихме могли да останем тук. — Райли привлече вниманието на Егле. — Пазителите са на Стъкления остров, звездите също, а е във вашата власт да преместите острова на друго място, дори в друго измерение. Бихме могли да останем, а Нереза да ни напада няколко века. Така поне прочетох в няколко източника.
— Ти си учен и откривател и което казваш, е истина. Това ли би искала?
— Не, просто се нуждаех от потвърждение. Дано не го приемете като неуважение.
— Бих ти дала време да научиш повече за нас, повече за този свят. Да се разровиш.
— Благодаря. Но сега не е времето, не тук и сега.
— Не тук и сега.
— Тогава ще довършим пътуването си. — Райли погледна към Дойл. — Нали така казват всички?
— Ще го довършим. Жена ми се нуждае от оръжията си.
Веждите на Райли се изстреляха нагоре — не само заради „жена ми“, но защото той го каза на ирландски.
— Ще ги намерите в покоите, които споделяте, също и подходящи дрехи за онова, което ви предстои. — Егле подхвана Дойл за лакътя. — Трябва само да поискате. Заслужили сте моята любов и благодарност. Само поискайте.
Кралицата отстъпи назад.
— Силно се надяваме, че ще се върнете тук като победители, и заедно с целия Стъклен остров ще гледаме как светят звездите.
20
.
Когато излязоха от тронната зала, минаха покрай прислужници, придворни дами, благородници — доколкото можеше да прецени Райли. Всеки спираше и се покланяше. Стори ѝ се странно, като роклята.