Въздъхвайки дълбоко, Саша притвори очи.
— Студено е.
Бран веднага насочи поглед към камината и в нея лумнаха пламъци.
— Не, не, друго имах предвид. Извинявай. Където е звездата. Там е студено. Не виждам мястото, но усещам студа. Май не ви помогнах много.
— Позволи ми да не се съглася. — Райли я потупа по рамото. — Осведоми ни, че откриването на третата звезда не означава край на мисията. Тоест не бива да мислим, че с нея ще приключим, защото няма да е така. Ще я намерим, ще се бием с кучката и ще открием Стъкления остров. И ще слезем на него, с трите звезди. Фасулска работа, нали? Ако схватката със злите сили може да се нарече така.
— Обичам схватките — обади се Сойер. — Дори със злите сили.
— Няма да е първата ми подобна битка. — Дойл погледни към звездите. — Ще намерим звездата, а после и острова. Каквото и да ни струва.
— Виждам, че вече сме единни и сме избрали пътеката.
Бран побутна леко двете звезди. Те се издигнаха във въздуха и се плъзнаха безшумно в картините.
В очакване на третата.
3
.
Когато с помощта на магията звездите отново бяха върнати в скривалището им, Бран поведе другарите си към централното спираловидно стълбище.
Човекът наистина притежава класа, помисли си Райли, докато оглеждаше хола на втория етаж. С голямото масивно бюро в него той можеше да служи за поредния офис или работно място.
Понрави ѝ се смесицата от старо и ново — големият плосък телевизор, едновремешният дървен бар, многобройните кътчета за сядане в наситени, богати тонове, явно предпочитани от него, когато ставаше дума за дневна, камината с рамка от зелен като гората гранит.
В ниши в заоблените стени бяха подредени статуетки — алабастрови, бронзови, от полирано дърво. Заинтригувана, Райли отиде до тях, прокара пръст по плавните линии на три богини, изваяни от алабастър.
— Фодла, Банба, Ериу. — Тя погледна към Бран. — Бих казала, около 800 година от новата ера.
— И аз така знам. Богините са ми любими, защото са ми наследство.
— Кои са те? — попита Саша.
— Дъщери на Ермнас — обясни Райли, — от божествения народ Туата Де Данан. Помолили са барда Амергин да даде име на земята им — на тукашната земя — и той го сторил. Триумвират — не нашите три богини, но все пак триумвират. Кралици и богини от един остров. Това е интересно.
Тя се обърна, посочи с ръка.
— И този бронз. Мориган, изобразена по време на преобразуването си от жена във врана. Тя също е дъщеря на Ермнас, още една велика кралица и богиня. Богиня на войната.
Райли отиде до друга ниша.
— А това е Езерната дама, позната още като Ниниан. Богиня на водата. Ето я и Феделм в колесницата си, пророчицата, която предсказва велики битки.
— Нас ли изобразяват? — Саша се взря в богинята пророчица.
— Това е много любопитно. Нашият ирландец има изключителни творби на изкуството, пръснати из цялата къща, но тъкмо тези неща са в тази конкретна кула.
— Заедно — допълни Аника. — Като нас. Харесва ми.
— И на мен. Това е сила — реши Райли. И много вероятно — добър късмет. Аз не бих го направила — добави тя, когато Сойер посегна към статуетката на богинята, подаваща се от водата. — Сигурно струва пет-шест милиона.
— И какво означава? — Сойер рязко отдръпна ръката си.
— Според легендата един от моите предшественици бил запленен от дамата и създал статуетката. — Бран се усмихна. — Както и да се е появила, тя се предава в семейството ми от поколения. Но твоето прозрение за групирането е любопитно, Райли. Тези тук ги подредих сам. Избрах местата им, преди да ви познавам. Но въпреки това има съответствие, нали?
— Толкова са красиви! — Следвайки примера на Сойер, Аника държеше ръцете си далеч от статуетките.
— Другото интересно е, че във втората кула съм поставил бронзова фигура на Мерлин, магьосника, и една на Дагда.
— Мерлин — ясно защо. Дагда, отново от народа Туата Де Данан — вметна Райли, — който, освен другото, е смятан за бог на времето. — Тя посочи с пръст Сойер.