И в двата случая под прилепналата тениска се очертаваха възхитителни мускули.
— Прапрапра и тъй нататък дядото на Бран е бил егоцентрик — поде тя. — Или може би само така изглежда. Стилът му е доста превзет и е дяволски доволен, че е бил поканен на честването. Той го нарича „раждането на нова кралица“.
— Окей. — Дойл си сипа кафе във втората чаша.
— Ти ще четеш по-бързо от мен.
— И ти се справяш добре. Освен това не виждам как пътуването на някакъв тип до Стъкления остров преди стотици години ще ни помогне тук и сега. Нали според легендата островът постоянно се мести.
— Идва и си отива, когато пожелае — цитира Райли, — носейки се сред мъглите на времето и пространството. Мнозина са търсили бреговете му, но рядко са достигали стъклената му част. Само на избраните от съдбата, на онези, чиито подвизи, дела и способности са достойни, им е позволено да преминат отвъд. — Тя потупа книгата. — Или нещо в този смисъл. Тоя тип — Боханън — има доста голямо самочувствие. Носи като дар на кралицата две птици от скъпоценни камъни — чучулига и славей. Едната да ѝ пее, докато заспи, другата да я събужда с песен. Има цял абзац за това как ги е изработил.
— И как ни помага това?
— Получаваме информация, Дойл. Той определено говори за малко дете — което означава раждане. Повечето източници подкрепят това, макар да има и теории за младо момиче, избрано като Артур — чрез изпитание или подвиг. Но този тип пише за бебето кралица Егле и нейните пазители: Селена, Луна и Арианрод.
— Това вече го знаем.
— Но сега имаме потвърждение — настоя Райли. — А поканата му е дошла от Арианрод — като келт към келт, така мисля. И той е пътувал от Слайго, край брега на Клеър. Което е тук. Плаването му не е било лесно — и това е описано с подробности. Мрачно море под пълна луна, дъра-бъра, но после става интересно.
Райли се върна няколко страници назад, побутна книгата към Дойл.
— Прочети това. На глас — подкани го тя нетърпеливо, когато той плъзна поглед по думите. — Искам да слушам.
— По дяволите! Добре тогава… „Макар че морето се вълнуваше, а луната танцуваше зад облаците, които замъгляваха светлината ѝ, не изпитвах страх. Обвих се със силата си като с плащ и поех на мое си, въображаемо пътуване, докато стелещите се около мен мъгли се сгъстяваха. За момент дори луната изчезна, а морето потрепери като изплашено. Друг на мое място би закрещял от страх или би обърнал лодката назад, но аз продължих хладнокръвно…“ Божичко!
— Да, да, знам, но продължавай.
— „Докато следвах неотклонно курса си, въпреки че водният демон беснееше…“ — Дойл направи пауза, погледна я въпросително. — Воден демон?
Райли сви рамене.
— Може да е Уахуи, макар че той е аборигенски демон, или пък Мунеане — изобразяват го като кит. Или е просто хипербола. Продължавай.
— Воден демон… — промърмори Дойл, но продължи: — През мъглите и светлините, под ярките факли и луната, които се изплъзваше от своите облаци, за да осветява пътя като фар. Ето че морето се успокои и пред мен като скъпоценен камък заблестя Стъкленият остров…
…Пясък, бял като луната, и пламтящи високи факли. Гори, гъсти и зелени, осветени от танца на цветовете. Сребърният дворец грееше на един хълм. Във въздуха се носеше вълшебната музика на флейти и арфи. Видях жонгльори и танцьори и долових уханието на месо на огъня, на медовина в чашите, а през това време малки момчета се втурнаха в плитчините, за да изтеглят лодката ми."
Когато Дойл спря отново, Райли направи кръг с пръста си във въздуха. Той изруга тихо, но продължи:
— „Когато напуснах брега на моя свят, нощта бе хладна и влажна, но тук беше топло и сухо. Излязох от лодката върху белия пясък на Стъкления остров, където Арианрод чакаше със сестрите си, за да ме приветства с добре дошъл. Когато кракът ми докосна земята, знаех, че ми е отредено нещо, което е било дадено на малцина и малцина ще получат. Защото островът е туптящото сърце на всички светове.“
Дойл вдигна поглед.
— Вярваш ли на това?
— Няма достатъчно информация, но е интересно, нали? Поне това за магията — не можем да го отречем. Ами ако тя произлиза отнякъде, от някакъв свят, който я генерира? Това обяснява защо Нереза иска звездите — създадени са там, от трите богини. Обяснява защо, ако се докопа до тях, ще притежава цялата власт и способността да унищожи… ами всичко. Така че тази информация е интересна.
Тя се отпусна назад в стола си.
— Продължавай.
— Ако знаех, че ще ти чета приказки, щях да си взема една бира.