Отстъпи назад, когато чу Сойер и Аника да влизат.
— Тя каза ли нещо? — Сойер, все още с разрошена от съня коса, отиде да надникне през рамото на Саша.
— Изцяло е погълната от рисуването — промърмори Бран, — както сам виждаш.
Сойер приближи масата заедно с Аника.
— О! — Аника сплете пръсти. — Това е мама! Искам да кажа, така изглежда мама.
— Бива си я! — възкликна Сойер. — А ти приличаш на другата.
— Така ли?
— В очите. Имаш същите очи като русата. Която всъщност прилича много на баба ми — или на снимките ѝ като млада, които съм виждал. Била е много секси.
— Тогава баба ти и майка ми са близначки — обади се Райли зад Сойер. — Бих казала, че теорията ми се потвърди окончателно. Всеки един от нас — защото, когато Саша свърши, сигурно и тя ще разпознае някой свой роднина и рисунките — произхожда от някоя от тях.
— Мисля, че има и нещо повече.
Райли погледна към Дойл.
— В смисъл?
— Това би могло да е рисунка на две от сестрите ми макар че приликата им с Арианрод не е толкова силно изразена, колкото при мама и бабата на Бран. Ами тази, която напомня на ваша близка, твоята и на Сойер? Това е моят брат Фейлим.
— Интересно. Трябва хубаво да ги огледаме, на по-силна светлина, когато Саша свърши. — И да видим дали няма смесване на гените.
— Какво? — Сойер се почеса по главата. — Значи, всички сме братовчеди.
— Като се има предвид, че фамилното дърво е на около хиляда години да, мисля, че гените ни са се смесили.
— Толкова е хубаво! — Аника прегърна Райли, после Дойл. — Сега вече сме истинско семейство!
— Ние сме от една кръв — заговори Саша, докато на изток небето се обливаше в светлина. — Заченати и родени на Стъкления остров, кърмени и отгледани от майки, от богове, и изпратени от един свят в друг. Заченати заедно със звездите, родени заедно с луната, дарени и дадени. Откъдето са поети от ветровете на Фортуна, събрани заедно, кръв от кръвта, хилядолетие плюс две от падането… Звездата чака. Ледената звезда, замръзнала във времето и на мястото си. Денят ѝ ще дойде, когато световете застинат за пет удара на сърцето. Ще видите огън, ще усетите вода, ще се борите с лед, ще заемете мястото им, когато Дървото на живота разцъфти отново.
Потънала във видението, Саша вдигна ръка към източното небе.
— А тя чака, изнемощяла и зъзнеща, за нея се грижи създанието ѝ. Тя чака и събира тъмни сили, за да удари сърцето, ума, тялото. Този свят ще бъде разтърсен от яростта ѝ. Търсете миналото, отворете сърцето си.
Саша свали ръка, притисна я към сърцето си.
— Следвайте пътеката ѝ. Нейната светлина е ваша светлина. Тя чака. Световете чакат. Тя чака. Влезте в миналото и ги върнете у дома.
Саша свали ръце, олюля се.
— Добре съм — каза, когато Бран я прегърна. — Но може да поседна за минутка.
— Студена си. По дяволите! Тя е в теб! Аника, в мокрия бар има вода.
— Мокрият бар?
— Аз ще я донеса. — Райли се втурна вътре, отвори малкия охладител в задната част на дъгообразния бар, докато Бран почти пренесе на ръце Саша до един фотьойл пред буйния огън, който запали.
Аника взе дебела декоративна възглавница от един диван, подпъхна я под краката на Саша.
— Благодаря. Добре съм, наистина. Просто видението не ме оставяше на мира, ставаше все по-силно и по-силно, и след това изведнъж спря. — Тя взе водата, отпи от нея. — Бих убила за чаша кафе. Защо не отидем да… О! — Когато в ръката на Бран се появи масивна чаша, Саша се усмихна, докосна бузата му и гласът ѝ се разтопи от любов. — Бран, недей да изглеждаш толкова разтревожен. Добре съм.
— Ръцете ти са студени. — Той ги уви около чашата.
— Случи се мигновено.Трябвашеда уловя образите. Кълна се, че чувах гласовете на богините в главата си, казваха ми да ви ги покажа. Видях ги толкова ясно, както виждам вас. И… дори имах чувството, че ако се протегна, ще ги докосна.
Тя отпи от кафето, въздъхна дълбоко.
— Майка ти, нали така каза, Ани, брюнетката с лъка.
— Толкова прилича на нея… Много е красива.
— А моята баба — на близките на Бран и Дойл. Не я познавах — майката на мама, — когато е била млада. Всъщност едва я познавам. Но съм сигурна. Богинята е Селена, ясновидката, която е създала Огнената звезда, за да дари новата кралица с прозрение и мъдрост. Най-близката връзка на Райли и Сойер е Луна — гълъбица и меч — Водната звезда, която дарила кралицата със сърце и състрадателна душа. А последната е Арианрод, воинът, нейният подарък е храброст.