— А в нас шестимата има по малко от всяка от тях — заключи Райли.
— Да. Те са избрали мъж, заченали са дете, обичали са го, възпитали са го и са го изпратили на шестнайсетия му рожден ден от техния свят в нашия. Почувствах тъгата им.
Аника коленичи, отпусна глава в скута на Саша.
— Мама плака, когато тръгнах, за да дойда при вас. Беше горда, но плака. Сигурно е трудно да изпратиш син или дъщеря надалеч.
— Така е било и с богините и оттогава те са можели само да наблюдават. И досега могат само да наблюдават и да се надяват. Трудно е да се обясни, но ние сме техни деца. Те така ни чувстват. Ние сме тяхната надежда, това, което са започнали през онази нощ.
— А последната рисунка?
Саша погледна Дойл.
— Кошмар.
Райли пристъпи навън, взе скицника, внесе го вътре.
— Изглежда, ще стане доста напечено.
Като се засмя кисело, Саша погледна скицата. Всички те стояха между къщата и скалите, въоръжени в тъмната нощ, докато Нереза яздеше огнената буря. От небето се сипеха пламъци, изпепеляваха земята, дърветата, разцепваха земята и тя зейваше, а отвътре изригваше още огън. Изгаряше дори крилатите ѝ твари, които се спускаха и размахваха нокти срещу шестимата.
На своя звяр Нереза мяташе огнени копия, а косата ѝ, бяла с черни нишки, се развяваше зад нея. Красотата ѝ изглеждаше особено, като бляскав скъпоценен камък, покрит с плесен.
Плесента беше нейната лудост.
— Не мога да кажа кога ще се появи, но ще дойде. Тя иска звездите, копнее за тях, и все пак ще ги унищожи, дори ако така загуби шансовете си да се добере до тях. Когато дойде, то ще е само за да ни изпепели.
— Мога да поработя върху това.
Всички очи се преместиха към Бран, който погали Саша по косата.
— Най-малкото бих могъл да започна. Следващата огнена буря ще е по-мощна и по-яростна от онази в Капри. Но предупреденият е въоръжен, както се казва в една латинска сентенция.
— Оценявам оптимизма ти — обади се Райли. — Ала дори пещерите могат да изгарят. Поне така казва историята.
— Което означава, че измисляме защити, щитове и заклинания тъкмо срещу това. А тъй като този огън няма да е от обикновените, ще е нужно много мощно заклинание. Ще поработя по въпроса.
Той се наведе, целуна Саша по главата.
— Май сега е ред на Сойер да готви.
— След тренировката — каза равно Дойл. — Първо тренираме, после ядем. С едно изключение — продължи, преди Райли да възрази. — Райли има нужда от „гориво“. Не се бави — обърна се той към нея, после отново погледна скицата. — Чака ни много работа.
За да не се бави, Райли си направи енергийно смути — и добави към него няколко сурови яйца. Не беше най-вкусното и със сигурност не за това копнееше небцето ѝ — ала щеше да свърши работа.
Той вече бе започнал да ги разгрява — разтягане, леко бягане, — когато тя излезе. Оглеждайки ги отстрани за миг, доби различна перспектива за екипа си. Саша изглеждаше изтощена — обяснимо, — но не се предаваше. Аника — хммм, Аника си беше Аника, смехът ѝ ехтеше, докато правеше клековете и изнасяше единия крак напред. А Бран и Сойер? Двамата бяха в отлична форма в началото на мисията и сега продължаваха да спортуват с удоволствие.
Ами Дойл? Макар да ѝ се струваше малко непохватен, успяваше да накара всички да тренират здраво.
Тя се присъедини към тях, също решена да тренира здраво. Бълващи огън пукнатини в земята, сипещи се от небето пламъци и една много ядосана богиня с психични отклонения — каква по-добра мотивация от това.
Калистениката бе последвана от няколко километра бягане и Райли хубавичко се изпоти. Не се оплака, когато Дойл им нареди да отидат във фитнеса. Каза си, че досега само е загрявала. Той ги раздели на групи. Свободни тежести, вдигане на щанга от лежанка, набирания.
— Колко можеш да вдигнеш?
— До седемдесет килограма.
Той я изгледа невярващо.
— Това е повече, отколкото тежиш.
— Мога да ги вдигна.
Той постави първите тежести.
— Давай да те видя.
Тя се приготви, регулира дишането си, започна да вдига. В края мускулите ѝ горяха, а потта ѝ се лееше като река. Но успя да вдигне седемдесет килограма.
— Не е зле. Избърши се, пийни малко вода. Твой ред е, русокоске.
— Наистина ли очакваш да го направя?
— По-силна си, отколкото мислиш. — Но той смени тежестите с четиридесет и пет килограмови. — Пробвай с тези. За начало три опита. Почивка, после още три.
Докато пиеше вода на големи глътки, Райли гледаше как Саша се бори с тежестите — стискаше зъби и напрягаше цялата си воля, но вече определено имаше повече мускули, отколкото преди два месеца.