— Още три.
— Голям гадняр си, Дойл!
— Остават ти още три.
Тя ги направи, отпусна отмаляло ръце.
— Свършихме ли?
— Добра работа. Няколко упражнения за разтягане и тичай под душа.
— Слава тебе, господи! — Саша се смъкна от пейката, седна на пода.
Райли ѝ занесе бутилка вода, седна до нея.
— Имаш голям напредък. На Корфу нямаше да можеш да вдигнеш толкова дори веднъж.
— Не съм го и искала. Никога. Предпочитам йога, може би малко пилатес.
— Вършат работа, но не и в нашия случай. По-късно ще направим и някое и друго премятане с Аника.
— Да, да. Остави ме първо да си поема дъх.
Райли заби пръст в бицепсите на Саша.
— Добре изглеждат. Ти направи мускули, момиче!
Саша облегна глава на рамото на Райли.
— Благодаря. Макар че с удоволствие бих сменила тренировката с два часа сън, последван от галон кафе. Но ти благодаря.
— Хайде, ставай! — Райли се надигна, подаде ѝ ръка. — Отиваме да си вземем душ, а след това ще пием и кафе.
Когато тя отми изминалата нощ и тренировката под душа, „изкопа“ тениска и дочен панталон и нахлузи любимите си гуменки, смутито вече беше далечен спомен. Нуждаеше се от храна, и то от много храна. Колкото до кафето — би могла да изпие цяла кофа.
Подуши аромата му, докато слизаше бързо по задните стълби, следвайки песента на сирената. Сойер бъркаше нещо в огромна купа, Аника правеше същото, но в по-малка.
Райли изгледа намръщено Сойер.
— Мислех, че вече си сготвил.
— Трябваше да си взема душ.
— Сексът под душа е много хубав — каза Аника с нехайна усмивка. — Но отнема време.
— Страхотно. А аз да умирам от глад, така ли?
Тя си сипа кафе в голяма чаша.
— Палачинки, бекон, наденички, парфе с йогурт и горски плодове. — Сойер се обърна към печката. — Ако наредиш масата, ще ядеш по-бързо.
Райли взе чинии, мислейки си, че ако Аника слагаше масата, щеше да прибави множество красиви детайли към традиционната подредба. Тя обаче се интересуваше повече от бекона.
Щом Сойер прехвърли част от тигана в платото, тя тутакси си взе парче, запремята го в дланите си, за да го охлади. Първата хапка изгори езика ѝ, но си струваше.
А когато той изсипа една палачинка в чинията, тя я зави на руло като бурито, захапа я. Преди останалите да влязат, вече бе успяла да позасити глада си.
Бран огледа масата и трите вази на нея. Аника бе сложила по една роза във всяка от тях — бяла, червена, жълта, украсила бе вазите с бели салфетки, на „кръста“ им бе завързала панделки, добавила бе дървен шиш за меч.
— Трите богини.
— Помислих си, че е хубаво да са с нас на масата.
Бран се усмихна широко на Аника.
— Храната наистина е достойна за богове.
Тъй като Райли я намираше напълно достойна за себе си, седна и напълни догоре чинията си.
— Пак ще поработя в библиотеката в кулата. Възможно ли е там да открия нещо конкретно за звездите или острова?
— Истината е, че не съм чел почти нищо, но мога да те насоча. Книгите са на различни езици — обясни Бран. — Ще ти ги покажа след закуската.
— Тренировка с оръжията по обяд. — Сойер опита от палачинките и остана доволен.
— С удоволствие — отвърна Райли. — Днес аз ще приготвям обяда. Ще ядете сандвичи.
— След това ще упражняваме ръкопашния бой. — Дойл се взря с подозрение в красиво изглеждащото парфе.
— Вкусно е — увери го Аника, загреба от него с лъжицата. — Сойер каза, че е здравословно. Аз го направих.
Слабостта му към нея не му остави друг избор, освен да опита парфето.
— Вкусно е — усмихна ѝ се той, макар да си помисли, че едва ли би страдал, ако никога повече не опита йогурт в безсмъртния си живот.
— Смятам да поработя върху защитата и нападението — обяви Бран. — Ще правя магии в кулата, така че ще съм наблизо, ако имате нужда от мен.
— Аз ще се заема с картите — каза Сойер, — за да съм готов да ви отведа навсякъде с вълшебния си компас.
— Двете с Аника можем да помогнем на Бран или на Райли и Сойер, ако се наложи. — Саша погледна към графика, който бе изготвила. — Аника е дежурна по прането.
— Обичам прането! Забавно ми е да сгъвам дрехите и мирише хубаво.
— Твое е! — усмихна се Саша. — Тъй като къщата е много голяма, за всеки съм определила по една част за чистене. — Тя вдигна вежди към Дойл. — Отборният дух ще е по-висок, ако живеем и работим в спретната къща.
— Не съм казал нищо.
— На глас — поправи го тя. — И да знаеш, че днес отговаряш за вечерята.
Той изсумтя, хвърли бърз поглед към Бран.
— Знаеш ли къде наблизо продават пица?
— Май ще се наложи да идеш чак до Енис. Може да има и по-близо, но в момента не се сещам.