— Тогава отивам в Енис. И бездруго вече ме сърби да покарам мотора.
— Село ли е? С магазини? — Аника едва не подскочи от стола си. — Може ли да дойда с теб? Харесва ми да се возя на мотора.
Райли не скри снизходителната си усмивка и това усили желанието на Дойл да яхне мотоциклета.
— Ще те взема след закуска. — Той харесваше компанията на Аника и искрената наслада, която тя изпитваше от возенето с него. — Но ако ще ходим чак до Енис, и Сойер трябва да дойде. Имаме нужда от муниции.
— Тогава ти трябва Райли. — Сойер посегна към кафеника и пропусна раздразнените погледи на Дойл и Райли
— Тя е тази с връзките. Аз направих списък — продължи той. — Ще ви го дам. Не знам как си с връзките тук, но имаме отлични позиции за стрелба отвътре. Стига да разполагаме с пушки с оптичен мерник.
— Кулите. — Обмисляйки думите му, Райли кимна. Добро оръжие с голям обхват, добър стрелец — да, това щеше да е преимущество. — Ти как си с пушките, Точно око?
— Не съм зле. А ти?
— И аз не съм зле. Ще се обадя тук-там.
След закуска тя прелисти няколко от книгите, които Бран ѝ даде. Реши, че първо ще поработи с написаните на английски, после ще се захване с книгата на латински — можеше да се окаже забавно. И да завърши с двете на келтски, тъй като ѝ бе най-малко познат. Приготви лаптопа, таблетите, извади телефона си. Започна да се обажда.
След четирийсет минути Дойл я изненада с появата си. Беше решила, че той ще си измисля всякакви занимания, само и само да се измъкне от работата в библиотеката. С телефон до ухото, тя извади една от книгите от купчинката, побутна я по масата към него.
— Няма проблем — каза в телефона. — Но искам да ги погледна, да ги изпробвам. — Тя стана, разходи се до прозореца и се върна, докато слушаше. — Съгласна. Имам списък с мунициите. Ако можеш да ни снабдиш, ще искам отстъпка за количество. — Тя се засмя. — Не питай и няма да го чуеш, Лиам. Разбира се, изчакай.
Тя измъкна списъка на Сойер от джоба си, зачете го на глас. Завъртя очи към тавана, вдигна водата, отпи.
— Както казах, ние сме нещо като клуб и си организираме турнир. Говори с Шон. Той ще гарантира за мен. Няма две мнения, но и другите по веригата не са стока. Както казах, работих с него в Мийт, а също и преди три години в Бурен. Свържи се с него и ме уведоми. Да, на този номер. До скоро.
Тя затвори телефона, въздъхна шумно.
— След два часа ще получа потвърждение за мунициите.
— Познат търговец на оръжия?
— Не точно, но този Лиам има връзки с хора, които търгуват с определен вид стоки.
— И не го познаваш?
— Не лично. Той е братовчед на бившата приятелка на един мой колега. Колегата ми, бившата му и братовчедът си останали приятели и моят колега е запознал бившата си със сегашния ѝ съпруг, от когото има две деца, а братовчедът е кръстник на по-голямото. Колегата ми и братовчеда ловуват заедно един-два пъти в годината. Братовчедът има и страничен бизнес, само кеш, върти го от плевнята си, която е само на двайсетина километра от Енис. Ако сделката се уреди, ще можем да си купим пица, оръжия и муниции само с едно ходене.
Но не и с мотоциклета му, помисли си разочаровано Дойл. Което означаваше, че ще вземат колата на Бран.
— Аз ще карам — заяви.
— Защо ти? Аз познавам пътищата по-добре.
— Нима?
— Да, защото бях тук през последните десет години и съм била консултант на проекта за Крагъноуен, покрай който ще минем на път за плевнята.
— Тогава ти ще си навигаторът, но аз ще карам.
— Можем да се сменяме.
— Не.
— Значи предпочиташ…
Той не удостои думите ѝ с отговор, просто продължи да чете.
— Не виждам каква е ползата от тази история. Става дума за четири сестри — в Ирландия, — които трябва да пазят бебето кралица. Трите са добри, а четвъртата е подмамена от зъл дух, който с обещания за власт и вечна красота я настройва срещу сестрите ѝ.
— Има полза — възрази Райли. — Това са корените.
— Много са оплетени. Пише, че трите добри сестри скрили бебето в стъклен замък на невидим остров и отлетели към луната, превърнали се в звезди. Но в яростта си четвъртата сестра ги сваля от небето, дъра-бъра… Едната пада като светкавица, изпепелява земята с огън, другата предизвика буря в морето, третата покрива земята с лед на север.
— Не е толкова далече.
Той ѝ отправи бърз поглед, изпълнен едновременно с раздразнение и безпомощност.
— Достатъчно далече е, при положение че кралицата която явно расте бързо — трябва да лети от невидимия остров на крилат кон, за да се бие със злата сестра, да я победи и да я превърне в камък.
— Ако погледнеш отвъд вероятната хипербола, ще откриеш корените. Нереза се материализира от каменна колона в онази пещера в Корфу.