Дойл остави книгата настрана.
— Знаеш колко съм живял, а още не съм срещал крилат кон.
— Бас държа, че не си попадал и на куче с три глави, а ето че го видя.
Той не можеше да оспори думите ѝ. И въпреки това:
— Прилича ми на приказка на Братя Грим, при това по-лоша версия.
— Преразказът винаги е по-лоша или разкрасена версия — изтъкна Райли. — Затова трябва да изровиш корените. Четири сестри. — Тя вдигна четири пръста. — Четири богини. He за първи път чувам или чета за това, че са били сестри. Възможно е. Невидим стъклен остров, който изчезва и се появява когато си пожелае. Три звезди — огън, вода, лед.
— Книгата не дава нова информация.
Ах, тези лаици, помисли си тя с известно съжаление.
— Не още. Може и да е досадно да четеш ред по ред, Дойл, но само така ще намериш нещо пропуснато и недогледано. Има и по-лоши неща от седенето в удобен фотьойл в библиотека и четенето на книги.
— Малко секс и насилие и няма да е толкова досадно.
— Продължавай да четеш. Може да извадиш късмет. — Телефонът ѝ иззвъня и тя се усмихна на екранчето. — Бас ловя, че уредихме оръжието. Здрасти, Лиам — каза тя и отново се приближи до прозореца, докато уговаряше сделката.
Тъй като явно се справяше добре, Дойл се върна към книгата. Слава богу, тази конкретна история бе доста кратка. Макар кралицата да побеждаваше злата сестра, загубата на другите сестри, на звездите я бе натъжила. Пишеше, че се върнала на острова и заживяла в доброволно изгнание, докато една пророчица, една сирена и един воин не извадили звездите от гробовете им, за да заблестят отново.
Той придърпа бележника на Райли, надраска няколко реда.
Запрелиства книгата, за да види дали има и друга история, която се отнася до звездите, но я остави, когато влезе Сойер.
— Може ли да използвам другата половина на масата? Искам да прегледам картите в библиотеката.
— Няма проблем. Всъщност аз ще работя с теб, оставям книгите на Гуин.
— Това не е всичко, което можеш да оставиш на Гуин.
Райли се усмихна самодоволно, докато прибираше телефона си. — Току-що осигурих всички муниции от твоя списък, Точно око.
— И подводните патрони ли?
— Да, и тях също. Уредих и два рюгера АР-556, заедно с две дузини пълнители с по трийсет патрона.
— Никога не съм стрелял с този модел — призна Сойер.
— И аз. Споразумяхме се да сключим сделката, след като разгледам и изпробвам всичко. Но влязох в Гугъл, докато той говореше, и ги видях — струват ми се подходящи. С Дойл можем да ги вземем заедно с мунициите, да се отклоним за пицата и въпросът е решен.
— Освен ако не искаш да отидеш ти — обади се Дойл. Ако изпратеше Сойер с Райли, щеше да си спести шофирането с нея.
— Бих искал, но няма начин да убедя Аника да не идва. — В очите на Сойер, сиви като мъгла, се четяха едновременно опасение и обич. — Ще я изгубим в магазините на Енис.
— Забрави. Отиваме и се връщаме. Добре че изтеглих още малко пари от банкомата в Капри, иначе сега нямаше да ми стигнат. — Райли провери часа. — Ще поработя тук до обед.
— Аз пък ще разгледам картите със Сойер — каза ѝ Дойл.
— Добре. — Тя седна, взря се смръщено в надрасканата бележка на Дойл. — Какво е това за някаква ясновидка, сирена и воин?
— Според приказката, над която ме накара да се бъхтя, кралицата сама се оттегля на своя остров, докато тримата намерят звездите и те засияят отново.
— Винаги има корени — промърмори Райли и взе книгата.
И щастливо се отдаде на четене.
7.
След като си докара няколко синини от ръкопашния бой — Саша се беше разгорещила, — Райли метна малка раница през рамо и пое към колата на Бран.
Предпочиташе да кара, вместо да се вози, и не разбираше как някой би могъл да избере второто. Но Дойл пръв бе поискал да шофира и като човек, който държеше на справедливостта, тя се качи на седалката до него, готова да се отпусне.
В Ирландия имаше прекрасни пейзажи, а когато шофираш — поне както го правеше тя, — нямаш възможност да им се насладиш.
Когато Дойл седна зад волана, тя реши да се държи дружелюбно.
— Жалко, че не можем да използваме мотоциклета. Как беше разходката с Ани?
Той даде на заден, обърна и пое по неравната алея към пътя.
— На осем километра встрани от маршрута ни имаше село с няколко магазина. Още се чудя как тя успя да ме накара да се отклоня.
— Има хубав бюст.
— Тя е жена на друг мъж.
— Която има хубав бюст. И много чар. — Тя се размърда, за да се намести по-добре.
— Ти май пострада по време на ръкопашния бой.
— Саша става все по-добра. Не биваше да се отбранявам толкова.
— Бран можеше да се погрижи за синините ти.