Райли реши да му влезе в тона, също се ухили, след което направи знак на кучето.
— Ела да ме подушиш, приятел.
Опашката на кучето се завъртя — две бавни поклащания. Пристъпи към нея, подуши краката ѝ, оранжевите ѝ гуменки и накрая я близна по ръката, подпряна на хълбока ѝ.
— Гледай ти! — Лиам ги приближи. — Това е нещо ново. Вярно е, че не напада, докато не му кажа, но не обича да се сприятелява с непознати.
— Кучетата ме харесват. — След като беше укротила животното, Райли се наведе и бързо и енергично го погали.
— Как се казва?
— Това е нашият Рори. А твоето куче пазач, което те придружава в този прекрасен следобед? То има ли си име?
— Това е Дойл, част от екипа ми. — Тя подаде ръка на Лиам.
— Радвам се да се запознаем, доктор Райли Гуин. Общият ни приятел Шон е впечатлен от твоя ум и деловитост. А ти, Дойл… — Той замълча очаквателно, докато подаваше ръка на Дойл.
— Макклиъри.
— Макклиъри, значи? Първият мъж на майка ми се е казвал Джеймс Макклиъри, загубила го във Втората световна. Оставил я вдовица с бебе в корема — моя брат Джими. Три години по-късно се омъжила за моя баща, но сме роднини с Макклиъри. Ти имаш ли роднини тук, Дойл Макклиъри?
— Възможно е.
Мъжът размаха дълъг костелив пръст.
— Долавям клеърски акцент под този на янкито.
— Смесена порода, също като твоя Рори, но с корени в Голуей и Кери.
— Установил съм, че смесената порода е по-умна и по-издръжлива. Колко дълго смятате да останете в Ирландия?
Тъй като познаваше нуждата на селяните от разговор, Райли остана с ръка, подпряна на хълбока, докато кучето се галеше дружелюбно в крака ѝ.
— Трудно е да се каже, но тук ни харесва. Ние сме на крайбрежието, отседнали сме при приятел. Бран Килиан.
Веждите на Лиам се повдигнаха рязко.
— Приятели с Килиан, значи? Интересен момък — май беше магьосник. Доста слухове се носят наоколо.
— За негово удоволствие.
— Чудесно местенце имал на скалите, така съм чувал, построил го върху земята на Макклиъри. Ти имаш ли нещо общо с него, Дойл?
— Възможно е.
— Дойл не е запален по фамилната история като мен — каза непринудено Райли. — Ти си O’Дий, старо, знатно име. Вероятно роднините на баща ти са живели в Клеър, може би в селата, които носят твоето име. Дайсът O’Дий, Тули O’Дий. Старото име е билоO’Deaghaidhи означава „търсещ“, вероятно заради великите мъже в клана ви. Загубили сте много земя по време на бунтовете през седемнайсети век.
— Прав е бил Шон, когато ми каза, че си учена глава. — В бледосините очи на Лиам заблестяха игриви пламъчета. — Майка ми е Кенеди по баща.
Добре, помисли си Райли, изпитът продължава.
— Кенеди е поанглийченият вариант на Синайд. „Син“ означава „глава“, „айд“ се превежда като „мрачен“ или „с шлем“. Синайд е бил племенник на крал Бриан Бору. В Аналите на четиримата господари от дванайсети век се споменава О Синайд, лорд на Типъреъри.
Тя се усмихна.
— Произхождаш от знатен род, Лиам.
Той се засмя.
— А на теб ти сече пипето, доктор Райли. Сега, предполагам, ще искате да се заловите за работа — хайде да отидем в плевнята да видим какво имам за вас.
Плевнята миришеше на сено, като всяка плевня. Вътре имаше земеделски сечива и оборудване, стар очукан трактор, няколко отделения за животни. Хладилник, който сигурно бе произведен през 50-те години на миналия век и съдържаше бира и закуски, предположи Райли.
Неравният циментов под водеше към малък подреден арсенал в задната част на плевнята. Къси пушки, ловджийски пушки, пистолети и револвери стояха в два големи оръжейни сейфа. Муниции, при това много, бяха струпани върху метални рафтове. Върху дълга работна маса имаше инструменти за правене на патрони със сачмен заряд.
— Собствено производство?
Лиам се усмихна на Райли.
— Това ми е хоби. Но вие се интересувате от друго. — Той извади един рюгер от сейфа, понечи да го даде на Дойл, но Райли го взе първа. Провери дали е зареден — беше празен, — претегли теглото му на ръка, прицели се към страничната стена.
— Не ми е работа да се бъркам — обади се Лиам, — но това е тежко оръжие за жена с твоя ръст.
— В бара в Мозамбик имаше един пияница, който бе решил, че може да ме опипа безнаказано. — Тя наведе оръжието надолу, предложи го на Дойл. — Когато му счупих ръката, вече не мислеше така. Може ли да видя другата?
— Мозамбик — промърмори Лиам, подсмихна се и ѝ подаде втората пушка.
— Не съм стреляла с този модел. Бих искала да го изпробвам.
— Ще постъпиш глупаво, ако не го направиш. — Лиам взе два пълнителя от рафта. — Но отвън зад плевнята, ако не възразяваш. — Той им предложи тапи за ушите. — Жената пече нещо в кухнята. Изчакайте само да ѝ изпратя есемес, за да я предупредя, че ще стреляме.