Отидоха зад плевнята, откъдето започваха ниви и каменни огради и имаше два дорести коня, които пасяха на ливадата.
— Красиви са — каза Райли.
— Те са моята гордост и радост. Не се безпокойте, свикнали са на шума, също като моя Рори. Любител съм на скийт стрелбата3, стрелям и по хартиени мишени.
Той посочи към чисто нови кръгли мишени, забодени на дървени дъски, които бяха подпрени върху дебели купи сено.
— Знаете, че тези пушки имат доста голям обхват, но ако искате, мога да приближа мишените.
— Достатъчно близко са. — Около петдесетина метра, прецени тя. Когато се наложеше да използват пушките в истински бой, метрите сигурно щяха да са повече. Но сега това разстояние вършеше работа.
Тя напъха пълнителя в пушката, вдигна я, зае позиция, прицели се. Очакваше силен откат и оръжието не я разочарова. Не улучи центъра само с три сантиметра.
— Браво! — похвали я Лиам, изненадан приятно.
Райли отново зае позиция, стреля, улучи центъра.
— Сега е по-добре — промърмори и направи впечатляваща серия от пет попадения.
— Бърза е — кимна одобрително. — Харесва ми приклада, съпротивлението на спусъка. Точна е и не е прекалено тежка. — Тя погледна към Дойл. — Твой ред е.
Той направи като Райли, зареди втората пушка, стреля. Улучи външната част на първия бял кръг, вкара един куршум вътре, успя да направи прилична серия, макар и не толкова стегната и точна като нейната.
— Става. — Дойл извади пълнителя.
— Виждам, че сте добри, затова ще ви дам и калъфи. Нещо друго, което да ви покажа за вашия… турнир?
— Пушките са достатъчни — заедно с мунициите, за които говорихме.
— Голям турнир ще да е. — Но Лиам не каза нищо повече и сделката бе сключена.
Натовариха мунициите и пушките в платнените им калъфи в задната част на колата на Бран, покриха ги с одеяло, преди да кажат довиждане на Лиам и кучето.
Райли отново се настани на мястото до шофьора.
— Добре стреляш с пушка, но се отклоняваш леко наляво.
Понеже знаеше, че е права, Дойл не възрази.
— Ти откъде измъкна тази информация за имената?
— От главата си — усмихна се тя. — Просто освежих знанията си, преди да тръгнем, за всеки случай. Кенеди? Това е лесно. А и когато чета за нещо, го запомням. Е, запомням достатъчно. Интересното е, че Лиам е роднина с Макклиъри. Възможно е двамата да имате кръвна връзка.
— Чисто съвпадение.
— Ще ти се да го вярваш, но знаеш, че не е така. Тук много неща са свързани с теб, Дойл. Земята, мястото, където е построена къщата, Арианрод. Нашата ясновидка намира Огнената звезда, русалката — Водната. Ти си воинът, който размахва меч, Дойл. Обзалагам се, че ти си определен за Ледената звезда. И ако Нереза стигне до същото заключение, най-безмилостно ще атакува теб.
— Нека.
— Ще я победим. Винаги довършвам започнатото. Кълна се, че ще ѝ покажа най-тъмната си страна. Но мога да разчета знаците, следя виденията на ясновидката ни, затова най-вероятно си ти. Нереза ще я довърши меч — така казва пророчицата.
— Ако съм аз, това ще е най-голямото удоволствие в живота ми. А съм имал доста.
— Така ли? — Тя се премести на седалката, за да е по-близо до него. — Значи, в твоя безсмъртен свят не цари само мрак?
— Голяма драка си, Райли.
— Имам медал. Истина е — каза тя, когато той я изгледа недоумяващо. — Сребърен диск с гравиран на него надпис „драка“. Един мой професор ми го даде. Носех го на церемонията по завършването. Работих с професора на едни разкопки пет-шест години по-късно и накрая прекарахме една нощ заедно.
— Само една?
Тя сви рамене.
— Нямаше чувства, и от двете страни. Решихме, че сме били привлечени от ума си. Щура работа. — Тя насочи пръст към него. — Най-щурото ти сексуално преживяване?
— Не.
— Хайде де! — подкани го тя с лек, кокетлив смях. — Спала съм с мозъка на моя професор по антропология в палатка в Масатлан. Можеш ли да ме биеш?
Досмеша го и едва се сдържа да не прихне.
— Добре, да видим. Веднъж спах с жена, която работеше в пътуващ цирк. Ходеше по въже.
— И кое му е щурото?
— Беше луда, твърдеше, че е змия, която е приела човешка форма, за да се размножи.
— Хммм. Кой век?
— Ъъъ… — Той трябваше да помисли малко. — Деветнайсети, началото на деветнайсети, ако това има значение.
— Просто съм любопитна. Ти с коя нейна част спа? Имам предвид — като мозъка на моя професор?
— Беше безстрашна.
— Значи си падаш по безстрашни, макар и луди жени. Спри тук.
— Защо?
— Спри — повтори тя.
Мърморейки, той зави към подобието на банкет.