— Ако ти се пишка, ще бъдем в Енис…
— Виждаш ли онази птица? — прекъсна го тя. — На пътния знак?
— Да, обикновен гарван.
— Не е гарван и е седмият, който забелязах от плевнята насам.
— Прилича ми на обикновен гарван. — Но докато гледаше към птицата, която седеше и ги наблюдаваше, той усети как космите на врата му настръхнаха. — В Клеър е пълно с гарвани.
— Не е гарван — повтори тя и слезе от колата.
Когато Дойл я видя да вади пистолета изпод тениската си, я последва бързо.
— Нали няма да застреляш птицата само защото… — Докато го изричаше, птицата изпищя, полетя право към тях. Райли я застреля във въздуха и тя се превърна в пепел.
— Не е гарван — повтори, извъртя се рязко, застреля още две птици, които ги нападнаха в гръб.
— Убеди ме.
— Слава богу! — Тя изчака, като се оглеждаше, но други не се появиха. — Разузнавачи. Сигурно Нереза се е окопитила. — След като прибра пистолета в калъфа, Райли се върна до колата.
Дойл я хвана за ръката.
— Как разбра какви са? И аз имам очи, но не видях нищо.
— Вълкът е част от мен, все едно дали е пълнолуние или не. Вълкът познава кога един гарван не е такъв. — Тя зачака за миг, облегна се на каросерията на колата, огледа близкото поле, където сред надгробни камъни и руините на нещо, което според нея приличаше на малък параклис, пасяха овце.
Тишината наоколо беше величествена, като изоставена катедрала.
— Не се ли питаш кой е построил това и защо? Кой се е молил тук, на кого се е молил?
— Всъщност не. — Но дребнавата му лъжа заседна в гърлото му. — Да — поправи се, — от време на време, когато мина през някое място. Ти си права, че човек може да почувства какво е било преди. На някои места, в някои времена.
— Особено бойните полета. Бил ли си в Кълодин?
— Да, през 1746 година.
Тя се отдели от колата с блеснали очи и го стисна за лакътя.
— Шестнайсети април? Бил си там? На самата битка? О, трябва да ми разкажеш за това!
— Беше кървава и жестока, мъжете крещяха от болка. Като във всяка битка.
— Да, но… — Тя се спря. Той не обичаше да разказва военни истории, избягваше ги. — Поне ми кажи на коя страна си бил…
— Загубихме.
— Бил си в армията на якобитите4. — Тя се загледа в него, безкрайно очарована. — Пленен или убит?
— Пленен и обесен, и преживяването не беше приятно.
— Мога да се обзаложа. Ти…
Когато Дойл се отдръпна и заобиколи колата, тя реши да изостави войните, преди той окончателно да се е затворил в себе си.
— Най-важният социален напредък? — попита, когато се качи в колата.
— Не съм мислил за това.
— Но живееш сред хора.
— Опитвам се да не го правя.
— Социално-политическите движения, независимо дали предизвикват революции или са резултат от тях, формират миналото, настоящето и бъдещето. Магна харта, Елизабетинското религиозно споразумение, Хартата за правата на човека, Прокламацията на еманципацията. Новият курс. Можем да се върнем чак до…
Дойл я сграбчи за раменете и я повдигна от седалката. Движението му, напълно неочаквано, я накара да залитне към него. Той впи устни в нейните, преди тя да успее да реагира.
Реакцията ѝ беше първична, тъй като устата му беше гореща, настойчива и разпали едва сдържания ѝ копнеж. Устните му бяха грапави; такива бяха и ръцете му.
И това ѝ хареса.
Той бе премахнал задръжките си, призна си го, но сега имаше нещо, което желаеше. Нейния вкус в устата си, освобождаване на сексуалното напрежение, макар това да предизвика още глад. Знаел беше, просто беше знаел, че тя ще откликне, че няма да се отдръпне. Че ще го обгърне в този свой аромат на диво, на пръст.
Сграбчи я за косата, нейната небрежно подстригана, секси коса, и се отдаде на желанието.
Накрая я пусна на мястото ѝ, също толкова рязко, колкото когато я бе издърпал оттам.
Тя можеше да се закълне, че вътрешностите ѝ горят, но успя да овладее гласа си.
— Хммм, това беше интересно.
— Просто ми се прииска, а ти влоши нещата, понеже не млъкваше.
— В моите среди интелектуалното любопитство не е недостатък. — Леко обидена, тя го смушка. — Как да не задаваш въпроси, когато седиш до тристагодишен мъж.
— Другите от екипа не ми досаждат като теб.
— Ако този друг беше Аника, щеше да решиш, че е очарователно. И кой би могъл да те вини? Колкото до Сойер, той умее да научава деликатно каквото му трябва. Бран пък никога не би ти задал директен въпрос. Саша няма нужда да пита, а и когато го прави, при нея изглежда някак — знам ли — майчински.
Внезапно тя млъкна, отвори прозореца и като се надигна, свали с един изстрел черната, вторачена в тях птица от пътния знак, на който бе кацнала.
Остави доволна пистолета, затвори прозореца и се отпусна на седалката.