— Какво следва сега?
Нима беше чудно, че си падаше по нея?
— Отиваме за пица.
— Звучи чудесно.
По-добре да се преструва, че нищо не се е случило. Това си каза Дойл. Пристигнаха в селото в блажено мълчание, защото Райли бе извадила телефона си и беше започнала да търси разни неща в него.
Дойл маневрираше с известно усилие из тесните улички, задръстени от трафик, с тротоарите, които гъмжаха от пешеходци.
Предположи, че туристите го намират за очарователно — кръчмите, магазините, боядисаните стени, цветята, преливащи от кошниците си.
Колкото до него, той предпочиташе откритите пространства.
За разлика от Аника, Райли не възклицаваше при вида на всяка витрина — от колата или докато вървяха, след като я паркираха.
Тя се движеше делово, жена с мисия — качество, което той ценеше.
— Поръчката трябва да е готова — осведоми го, докато си пробиваха път между пешеходците, възползващи се от хубавия ден. — Изпратих им есемес от колата.
Още нещо, което ценеше в нея, призна той. Тя планираше нещата, не губеше време.
Беше поръчала четири големи пици, различни, и тъй като бе негов ред да се погрижи за вечерята, зачака той да плати. Носеше половината, докато се връщаха към колата.
Натовариха пиците при оръжията.
— Имах предостатъчно време да натрупам пари.
Тя изви глава към него, смъкна очилата си на носа и го изгледа.
— Почти чувам въпросите, които се въртят в главата ти. „Откъде имаш парите си, Макклиъри? Какво правиш с тях? Какво мислиш за еволюирането на данъчната система?“
— Не съм те питала. — Тя го мушна с пръст в гърдите. — Господин Мърморко.
— Ще го направиш. Може и да съм ти взел страха за момента, но пак ще започнеш.
Сега тя го сграбчи за тениската, шепата ѝ се напълни, повдигна се, докато го придърпваше надолу. Дари го със страстна, импулсивна целувка.
— Приличам ли ти на уплашена? — Пусна го, отвори своята врата и влезе в колата.
Той я бе предизвикал, призна си Дойл. Направил го бе нарочно, защото копнееше отново да опита вкуса ѝ, да усети желанието ѝ.
Стига ти толкова, каза си предупредително.
Влезе в колата, включи двигателя.
— Не се опитвам да изклинча от въпросите ти.
Излезе с маневри от препълнения паркинг на препълнената улица.
— Думите ми ли те подразниха?
— Да, неправилната им употреба. Любознателна съм, защото си натрупал вековни знания и опит. Но разбирам, че има знания и опит, за които предпочиташ да не говориш. Затова ме е яд, когато ми лепваш етикета „груба и безсърдечна“.
— Нямам нищо против да си груба. И никога не съм те е мятал за безсърдечна.
Когато се измъкнаха от тълпите и се озоваха сред ниви и хълмове, той отново задиша спокойно.
— Възхищавам се на Декларацията на независимостта — каза, — защото е документ, създаден от човешкия интелект, кураж и съчувствие.
— Съгласна съм. Благодаря. — Тя отново смъкна надолу очилата си, усмихна му се с очи. — Най-добрата ера за музиката?
— Очакваш да кажа, че е времето на Моцарт и Бетовен, и те наистина са били брилянтни и новатори.
— Няма спор.
— Но ще кажа, че е средата на двайсети век и раждането на рокендрола, защото тази музика е първична и идва от сърцето. Зачената е в бунт.
Тя намести очилата на носа си, изправи гръб.
— Ти имаш потенциал, Макклиъри. Определено имаш потенциал.
8.
Сойер излезе от къщата тъкмо когато Дойл паркираше отпред и Райли го извика.
— Мисията е изпълнена — осведоми ги той, докато тя вадеше кутиите с пица. — С Бран огледахме къде да складираме новото оръжие. Спряхме се на дневната на втория етаж, северното крило.
Ако ни нападнат през нощта, ще е близо до спалните ни. — Райли кимна одобрително. — Аз ще взема вечерята. Вие, момчета, пренесете останалото.
Отнесе кутиите право в кухнята, видя, че Аника и Саша са седнали на стената до скалите и пият вино. Решавайки, че и на нея ѝ се полага чаша, тя си наля и отиде при тях.
— Върнахте се. — Саша потупа подканящо камъните до себе си. — Седни при нас.
— Звучи добре, но не искате ли да видите какво сме донесли?
— Обожавам пица! — Аника скочи малко сковано. — Но сигурно не сте донесли нищо забавно, като нова рокля например. Мразя оръжията.
— Наясно съм, че не ги харесваш, но трябва да знаеш какви са и къде са. — Райли погледна към Саша. — А ти си майстор на арбалета, но е хубаво да се запознаеш и с рюгерите.
— Права си. — Саша стисна лекичко ръката на Аника. — Толкова е хубаво да си отдъхнеш за малко.
— Видяхте ли някакви гарвани? — попита Райли.
Саша се намръщи.
— Гарвани?
— Ще ви обясня. Случи ни се и друго, освен покупката на пица и оръжия. — Тя тръгна пред тях, поколеба се и взе бутилката с вино, за да я качи горе.