— Докато ви нямаше — поде Аника, — със Саша помогнахме на Бран. Той прави огнен щит.
— Чудесно! Какъв по-точно — щит против огън или щит, направен от огън?
— И двете. Толкова си умна!
— Ако Бран успее, той ще е умникът! — Райли се насочи към звука от мъжки гласове и влезе в дневната — удобно разположена между нейната стая и тази на Дойл, — където тримата мъже прибираха кутии с муниции в античен бюфет.
— Стил Едуард VII — отбеляза Райли. — Около 1900 година. Красив е.
— Ама ти наистина знаеш всичко! — възкликна Саша.
— Невинаги. Предназначението му е друго, но така лесно ще следим бройката. Няма да е зле да оставим малко и на други места.
— Дойл каза същото. — Бран отстъпи назад. — Мислех си за кухненския килер.
— Става. — Райли погледна към Сойер, който отваряше калъфите на пушките. — Бива си ги.
— Имат зъл вид.
Райли потупа разбиращо Аника по рамото.
— Така е. Но точно от това се нуждаем.
— Ти ще се биеш с твоите гривни ала Жената чудо — успокои я Сойер и тя потърка медните браслети, които ѝ бе направил Бран. — Не е нужно да използваш оръжие.
Той обаче отвори вратата към терасата, изкара карабината отвън и като изпробва тежестта, стреля на сухо няколко пъти.
— Изпробвахме ги на петдесетина метра. Трябва да ги опитаме на по-голямо разстояние. — Райли сама свали пълнителя на втората пушка, предложи я на Саша.
Примирила се отдавна, че трябва да използва оръжие, тя я пое.
— Тежка е.
— В сравнение е твоя арбалет или един пистолет — да. Но е лека за пушка. Утре ще се поупражняваме малко, след гмуркането.
— Утре се гмуркаме! — Напрежението върху лицето на Аника се стопи. — Това е много по-хубаво. Ще ви покажа няколко пещери, но да знаете, че водата ще е по-студена, отколкото в Капри или Корфу.
— Ще се справим. — Райли доля чашата на Аника, тази на Саша, а накрая и своята. — Какво ще кажете — по една кутия от всеки калибър и колчан със стрели в килера?
Тъй като и Дойл мислеше, че си е заслужил напитка, а нейната беше подръка, той взе чашата на Райли и я преполови.
— Добра идея. Но сега си мисля, че трябваше да купим още една пушка — видях, че той има ремингтън. Щяхме да го оставим в килера, за всеки случай.
— Късно се сети. — Райли измъкна чашата си от ръцете му. — Но можем да се върнем, ако имаме нужда от трета пушка.
— Ти каза, че сте се сдобили с още нещо — напомни ѝ Саша. — С информация.
— Да, така е. Но предлагам първо да слезем долу и „да нападнем“ пицата. Ухаеше толкова апетитно по целия път на връщане. Умирам да си хапна от нея.
— Мен няма нужда да ме агитираш. Но първо ще сваля тази долу — каза Сойер с пушката в ръка. — Искам да я изпробвам, след като хапнем.
Когато заслизаха по стълбите с припасите за килера, Саша задържа Бран.
— Нещо става между Райли и Дойл.
— Защото спореха? Нищо ново.
— Нямам предвид това.
— Ясно. — Той се усмихна. — Не трябва да ни изненадва. Двама души, здрави, привлекателни, поставени в напрегната ситуация. По-скоро неизбежно, отколкото изненадващо. Защо се тревожиш? — Той я потупа с пръст между веждите. — Виждам, че се тревожиш.
— Ако е само секс, както и да е. Въпреки графика с домакинските задължения, семейните закуски, обеди и вечери, залитането на Аника по пазаруването — всичко, което правим, за да установим някакъв нормален порядък, — ние рискуваме живота си всеки ден, откакто се срещнахме. Така че сексът е нещо нормално. Но… той е заключил сърцето си, Бран. Защото е обречен да вижда как всички, които е обичал, умират. Дори доверието и обичта, които изпитва към всички нас, го притесняват и му е трудно.
— Знам. Райли също го знае.
— Само че Райли е… ами, тя е стадно животно. Да, нуждае се от усамотение и държи на него, същото е и с работата ѝ, но е отборен играч, не може без семейството си. А вълците имат един партньор за цял живот, нали така?
— Имам силното подозрение, че Райли се е чифтосвала и преди.
— Той е нейният човек.
Бран се намръщи.
— Какво имаш предвид?
— Усещам го от самото начало. От нея, не от него. Той е твърде затворен, рядко показва чувства или емоции — а и аз не се натрапвам.
— Така е, не го правиш.
— По-скоро е нещо, което усещам, когато ги гледам заедно или мисля за тях като двойка. Той е всичко, което иска тя, независимо дали го съзнава и си го признава. Може да се влюби в него и това ще я нарани.
Бран постави ръце върху раменете на Саша.
— Тя е първата искрена приятелка, която си имала.
— Да. Освен това първа ми предложи приятелството си, макар да знаеше, че съм странна.
— Значи е нормално да се притесняваш за нея. Но тя е голяма жена, умна и издръжлива. Трябва сама да реши дали да поеме по този път. А ти винаги ще си насреща, където и да я отведе той.