— А когато е готова — продължи Бран, — и ние ще сме готови. Клан, герб, от моя страна — и щит. Когато моментът настъпи, ще се борим срещу огъня с огън.
— И с куршуми. Аз също поразузнах — каза им Сойер. — Според мен по-добре, вместо в кулите, да сме отвън на… хайде да ги наречем на шега „бойниците“. По-удобни са за пушки с голям обхват. Да, ще бъдем на открито, но видимостта е триста и шейсет градуса, а когато тварите ѝ приближат на, да речем, двайсетина метра от нас, ще можем да се прикрием. Ще имаме предостатъчно време.
— Разумно предложение. И аз ще огледам.
— Вече го направих — каза Дойл на Райли. — Сойер е прав. Оттам можем да покрием по-добре сушата, небето, морето.
Райли се замисли.
— Бран, нали знаеш как да направиш онези летящи топки за Ани и нейните гривни?
— Да, това също е добро предложение. Мога да ви задам мишените — на сушата, в морето, във въздуха.
— Страхотно! Ще опитаме още тази вечер, щом свършим тук.
— Аз ще разтребя. — Аника изгледа умоляващо приятелите си. — Не ми харесва как гърмят оръжията. Ще остана тук, ще разтребя.
— Няма проблем. — Сойер стисна ръката ѝ под масата.
— Утре се гмуркаме. — Тъй като искаше Аника да се усмихне отново, Райли насочи разговора към нещо, което приятелката ѝ обичаше. — Трябва да сме готови в осем и половина, за да вземем лодката и оборудването. Или пък двама от нас може да я вземат, да я докарат тук, а Сойер да свали останалите в нея. Ще държим лодката тук, само трябва от време на време да зареждаме резервоара.
— Това е по-добрият вариант. — Сойер заби пръст във въздуха, докато се хранеше. — Райли и Дойл — най-опитни в пилотирането — отиват за лодката. Щом ви видим, че се връщате, ще сваля останалите на борда.
— Съгласна. Осем и половина — обърна се Райли към Дойл, който само кимна.
Качиха се горе, като оставиха Аника да разчисти след тях, и излязоха да погледнат през назъбената стена в падащия здрач.
— Дните са по-дълги — заради сезона и местоположението — отбеляза Райли. — Нереза обича мрака, но мисля, че ще ни нападне по светло. Това е последният рунд, а тя изгуби първите два.
— Ще им видим сметката и на тъмно, и на светло. — Готов, Сойер зареди една от пушките. — Дай ми мишена, поне на петдесет метра оттук.
— Къде я искаш? — попита го Бран.
— Ти избери.
В отговор Бран изпрати кълбо във въздуха, над морето, Сойер зае подходяща позиция, простреля центъра му.
— Добра стрелба. — Райли вдигна втората пушка. — Дай и на мен.
Този път Бран изпрати кълбото високо на север. Райли го свали.
— Добре, нека ги направим сто метра, с няколко мишени. Играеш ли? — обърна се Сойер към Райли.
— Аз съм я измислила тази игра. Давай!
След серия изстрели Райли свали пушката си.
— Не пропускаш, каубой.
— Ти също.
— Свалих само две. Ти уцелваш десетката. Трябва повече да се упражнявам. Защо не опиташ? — Райли предложи оръжието на Саша.
— Не знам как ще стрелям, при положение че едва се вижда.
— Бран ще ти осветява мишената. Започни с двайсет метра, Бран, ей там пред нас, над водата.
Дойл пристъпи зад Саша.
— Има силен откат, така че се приготви. — Той нагласи стойката ѝ, постави ръцете си върху нейните. — Използвай мерника, внимавай да не мърда. През него ли гледаш?
— Да, през него.
— Внимавай да не мърда — повтори той. — Не трепвай, когато дърпаш спусъка. Направи го гладко, с постепенен натиск, все едно теглиш линия върху листа. Продължавай да я теглиш дори след като си стреляла. Натискаш бавно през цялото време. Поеми си дъх, задръж го, стреляй.
Тя направи както ѝ каза и изписка леко, когато залитна назад към Дойл от отката.
— Извинявай! И изобщо не улучих.
— Защото се прицели по-нагоре и по-вдясно — обясни ѝ Райли.
— Мерникът да не мърда — повтори Дойл. — Опитай отново.
Този път тя не изохка, но изпусна дълбока въздишка. А с третия изстрел закачи долната част на кълбото.
— Няма да е основното ти оръжие — успокои я Дойл.
— И слава богу! — Доволна, че може да спре, тя подаде пушката на Дойл.
— Но ще се научиш как да стреляш с нея, да я почистваш и зареждаш.
— Добре. — Саша разкърши натъртеното си рамо. — Ще се науча.
— Ти също. — Дойл посочи към Бран. — Това няма нищо общо с твоето основно оръжие.
— Да, така е — съгласи се Бран.
Прекараха двайсет минути в унищожаване на кълбата мишени, преди да приберат оръжията.
— Ще сваля Ани долу, да поплува. Това ще я успокои след цялата тая пукотевица.
— На разсъмване, както обикновено — напомни Дойл на Сойер.
— Трудно ще забравя.
— Значи имам още час да поработя — реши Бран.
— А аз ще се заловя с герба.
Райли затвори външната врата след приятелите си. Дойл прибра оръжията.