— Ти се пошегува?
— Преди време мислех да ставам комик.
— Пак се шегуваш! Трябва да си отбележа днешния ден в календара.
Докато гледаше как очите ѝ проблясват закачливо, толкова златисти на слънцето, му се прииска да я докосне. Просто да докосне косата ѝ, кожата ѝ. Тъкмо вдигаше ръка да я погали, когато след внезапно проблясване и раздвижване на въздуха в лодката се появиха останалите и му попречиха да направи нещо, което сега реши, че щеше да е сериозна грешка.
— Нашето Точно око отново улучи — каза Райли. — Перфектно приземяване.
— Колкото повече го правиш, толкова по-добър ставаш. — Сойер се огледа наоколо. — Добро място сте избрали.
— И аз така си помислих. Хайде, настанявайте се, братя и сестри. — Райли се върна в рублата. — Накъде, Ани?
— О… — Аника успяваше да изглежда секси дори в непромокаемия шлифер, зает от килера на Бран. — Карайте по посока на къщата на Бран и ще ви кажа кога да спрете.
— Ясно. Наслаждавайте се на топлия бриз, докато можете.
— И на това му викаш топъл бриз? — Докато Райли извеждаше лодката от пещерата, Саша се сгуши до Бран.
— В сравнение с онова, което ни чака под водата? Направо си е тропически.
9
.
Дори с водолазните костюми океанът ги накара да треперят, погълна и слънцето. Райли, също като Сойер въоръжена с подводен пистолет, включи лампичката на маската си, за да разсее с лъча ѝ мрака във водата.
Плуваха по двойки, Аника и Сойер водеха — тя направи няколко салта, преди да заплува напред. Саша и Бран ги следваха и Райли не можеше да се оплаче, защото Бран завъртя ръка във водата и прибави още светлина. Тя и Дойл покриваха фланговете.
Всички знаеха какво би могло да се появи в морето, ако Нереза имаше достатъчно сили. Акули и страховити риби мутанти, жадни за кръв. И Дойл, и Саша носеха харпуни.
Вижте я само, помисли си Райли, докато наблюдаваше как Саша пори водата. Помнеше колко нервна беше тя, новачката, по време на първото им гмуркане край бреговете на Корфу. Учеше се бързо. Всички те трябваше да се преборят с личните си слабости, за да изпълнят тази мисия. Може би това бе част от цялото, размишляваше Райли, да превърнат слабостта в сила и да се научат да се доверяват един на друг, за да се превърнат в клан.
Видя как пасаж от скумрии — най-обикновени риби — пое встрани от тях, последва сребристата светлина на Бран към устието на пещера. Пред нея Аника изпълни грациозно завъртане, помаха и се плъзна вътре.
Сега се движеха поединично през теснините и отново по двойки, когато проходът се разшири. После се пръснаха да търсят… нещо, помисли си Райли. Някакво блещукане, искрене, чувство — всичко, което би могло да ги отведе до последната, Ледената звезда.
Достатъчно е студено за нея, мина ѝ през ума. Свикнала на търпение от професията си, тя започна да оглежда подводната пещера сантиметър по сантиметър, като използваше очите си, пръстите си в ръкавици, правеше всичко, за да държи ума и инстинктите си нащрек.
Но кимна, когато Сойер потупа по китката си, зае отново флангова позиция с Дойл за връщането до лодката.
Когато се измъкна от водата, видя, че Бран е прегърнал Саша и я целува.
— О, господи, това беше прекрасно! Вече не ми е студено.
— Вълшебна целувка?
Бран се засмя на Райли, докато тя ръсеше студена вода по палубата.
— Нещо такова. — Той взе ръцете на Райли, стисна ги лекичко. И в тялото ѝ нахлу топлина.
— Прекрасно е, дори без мляскането.
Той отиде при Аника.
— Обичам да се целувам! — каза му тя и докосна с устни неговите. — И да ми е топло.
Бран потупа Сойер и Дойл по рамото, за да стопли и тях.
— Няма нужда да треперим от студ. Видя ли нещо, скъпа?
— Не, съжалявам. Трудно ми е — много е различно от предишните места. Толкова е сенчесто и мрачно. Друг някой успя ли да усети нещо?
— На мен ми беше добре — каза ѝ Аника. — Но нямаше пеене, както когато намерих Водната звезда.
— Готови ли сте за втори рунд? — попита Райли.
Саша се обърна с гръб към Бран, за да ѝ помогне да смени бутилките си.
— Нали затова сме тук.
Второто гмуркане за деня също не донесе нищо. В дневника на Райли това означаваше две отметнати места на картата.
Рутината, каза си Райли, докато прибираха на сигурно място лодката под скалите край къщата. Част от търсенето, при това важна, беше рутината.
Те се върнаха в къщата по лесния начин — с помощта на Сойер. И тя се отдаде на рутината, като излапа останките от пицата и се затвори с книгите си.
Дъждът се завърна през нощта — проливен дъжд, придружен от трясъка на гръмотевици, които отекваха над морето. Бурята я разбуди — заради шума от прибоя и фученето на вятъра се съмняваше, че ще успее да заспи отново.