— Какво? Вибрация?
— Някакво особено чувство.
— Почувствах, че е старо — по-старо, отколкото е логично. Ако това ти звучи логично. — Саша вървеше бързо, направи ѝ знак да я последва встрани от пътеката. — Аз просто… почувствах, че нещо ме тегли натам.
— Сигурно има причина. Какво е, букви или символи?
— И двете. Не съм виждала подобно нещо досега.
— Обиколих гората от край до край, две нощи тичам из нея, но не го видях. А би трябвало — добави Райли, докато заобикаляха къпинови гъсталаци и други храсти. — Имам добро нощно зрение. Което ме кара да мисля, че явно е трябвало да го откриеш ти. Но не си имала особено усещане, някакво видение, така че…
Тя обърна глава. Болката от силния удар експлодира в скулата ѝ и я запрати във въздуха. Тя се блъсна в едно дърво, пред очите ѝ изскочиха искри, почувства как нещо изпращя в дясната ѝ ръка.
Извика, тъй като инстинктивното посягане към пистолета ѝ причини жестока болка. Саша прескочи храста, поваления и обрасъл с мъх ствол на паднало дърво.
Очите ѝ пламтяха.
За да се защити, Райли опита да се претърколи, да посегне към пистолета с другата ръка. Яростните ритници в ребрата ѝ, в гърба ѝ, в корема ѝ отнеха целия дъх.
Саша се изсмя.
Кошмар, абсурден сън! Това не можеше да е истина! Въпреки ужасната болка и шока, Райли се бореше да извади ножа от калъфа с лявата си ръка.
Когато ботушът на Саша се стовари върху ръката ѝ, нададе пронизителен писък. Зрението ѝ се замъгли; започна да ѝ се гади.
И тогава ръцете на приятелката ѝ, тези нейни ръце на художник, се сключиха около врата ѝ.
Дойл влезе в кухнята, където Аника весело прибираше продуктите, а Сойер душеше един тлъст домат.
— Още ли има? — Сойер остави домата настрана. — Аз ще отида.
— Ти ли ще приготвиш салсата?
— Както бе обявено.
— Действай тогава. — Дойл си взе изстудена бира от хладилника, отпи дълга глътка. — Аз ще внеса останалото.
— Дадено.
След още една голяма глътка бира Дойл остави бутилката и пое към изхода. Бира и чипс със салсата на Сойер щеше да е чудесен начин да забрави шопинг ентусиазма на Аника.
Все пак бяха успели да вземат всичко, от което щяха да се нуждаят в продължение на седмица. А следващия път нека някой друг да се оправя с русалката.
Той вдигна озадачено очи, когато видя Саша да припка надолу по стълбите.
— Не ви чух да се връщате. Рисувах от другата страна на къщата. Как…
— Била си горе?
— Да, преди малко бях в библиотеката, да видя дали Райли се нуждае от помощ, но…
— Исусе Христе! Извикай Бран и останалите! Райли е в опасност!
— Какво? Защо?
— Извикай ги! — Той изтегли меча от ножницата на гърба си, вече тичаше. — Тя е в гората!
Едва бе стигнал до началото ѝ, когато чу Райли да пищи.
Не разсъждаваше, движеше се механично. Звуците бяха на агонизиращ човек и той можеше да е закъснял.
Долови смях — ужасен, тържествуващ — и хукна към него, излизайки от пътеката. Нямаше време да се промъква крадешком, а и инстинктите му говореха, че трябва да вдига повече шум. Звукът от бързото приближаване на някой можеше да спре онова, което правеха на Райли.
Видя Райли сгърчена на земята, кървяща, неподвижна, а Саша — или нещото, което бе взело нейната форма — застанала над нея с широка усмивка.
— Тя умира! — извика тържествуващо създанието с гласа на Саша, после между устните на Саша проблеснаха дълги зъби, от ръцете ѝ изскочиха нокти. — Скоро всички ще умрете!
Въпреки че Дойл се втурна към него, то удари злобно Райли в главата. Когато мечът на Дойл изсвистя, разсече само въздуха, тъй като нещото се бе свило в себе си и бе побягнало през дърветата със свръхестествена скорост.
Дойл бързо клекна и притисна пръсти към ранената шия на Райли, за да провери пулса ѝ. Усети го съвсем слаб, но биеше.
Като се опитваше да превъзмогне страха, яростта, страданието, което се бе клел никога повече да не изпитва, прокара ръце по тялото ѝ, за да види какви са нараняванията. Лицето ѝ бе посивяло под синините, кръвта и ожулванията, но все пак бе пострадало най-леко.
Той чу тичане, викове, стисна дръжката на меча си, готов да защити Райли, ако към врага се присъединеше още някой.
Приятелите им се втурнаха през дърветата, въоръжени за битка. Но Дойл знаеше, че засега битката е приключила.
— Диша, но е била душена, ръката ѝ е счупена, има и счупени ребра. Мисля, че десният ѝ лакът е натрошен. И…
Потресена, Саша едва не се свлече на земята до Райли.
— Не, не, не, не!
— Нека да видя. — Бран клекна до нея.
— Трябва да я внесем вътре, да я лекуваме. — С мокри от сълзи очи Аника коленичи от другата страна на Райли, погали я по окървавената коса.