— По-добре да не я местим, докато не разберем… — Кокалчетата на Сойер бяха побелели върху дръжката на пистолета му. — Нали не бива да я местим, защото може да стане по-лошо?
— Сойер е прав. Трябва да внимаваме. — Спокоен като езеро, Бран постави длани върху главата на Райли. — Вратът и гръбнакът. Трябва да видим дали са пострадали.
— Аз ще го направя.
Бран погледна в очите на Саша, очи, замъглени от шока.
— Спокойно, любов моя. Бавно.
— Добре. — Като затвори очи, Саша си пое дъх, изпусна дъх, дишането ѝ почти се стабилизира. Използва ръцете си, сърцето си, и с дланите на Бран върху раменете си, за да ѝ помагат, се остави на усещанията си.
— О, боже, толкова много счупено, толкова много наранено!
— Вратът и гръбнакът, Саша — напомни ѝ тихо Бран. — Започни оттам.
— Натъртени, разтърсени. Но не са счупени.
— Тогава можем да я внесем вътре. — Сълзите вече се стичаха по бузите на Аника. — Не бива да лежи на земята. Студена е. Тя е студена.
— Да, можем да я преместим. — Когато Бран понечи да я вдигне, Дойл го избута.
— Аз ще я взема. — Тя простена, когато подпъхна ръце под тялото ѝ, клепачите ѝ потрепнаха — той прие и двете ѝ реакции за добър знак. За миг очите ѝ се отвориха — ослепели от болката, от шока, и срещнаха неговите. — Държа те, вълчице моя.
Очите ѝ се забелиха и отново се затвориха, докато той я изкарваше от гората.
— Право в нейната стая — нареди Бран. — Ще си взема медицинския комплект. Ани, кърпи и топла вода! Сойер, кана с хладка вода! Не студена, а хладка, и каната да е стъклена. Саша, махни от леглото ѝ всичко, освен чаршафите.
Аника и Сойер се пръснаха да изпълнят нарежданията му, докато Саша тичаше по стълбите зад него. Макар и на Дойл да му се искаше да тича — и би могъл, понеже Райли не тежеше много, — той вървеше бавно, като внимаваше да не я друса.
Когато сви към стаята ѝ, Саша вече бе махнала завивките и възглавниците.
— Мога да ѝ помогна.
— Нека изчакаме Бран. — Дойл я положи на леглото, сякаш бе направена от тънко, крехко стъкло.
— Мога да помогна. Ако тя дойде в съзнание преди… не знам как успява да се държи.
— Корава е. Няма да се даде. — Много внимателно Дойл свали ципа на суитшърта ѝ и без да обръща внимание на кръвта, махна кобура ѝ, калъфа с ножа. — Нека изчакаме Бран.
Като се бореше със сълзите си, Саша седна отстрани на леглото, хвана здравата ръка на Райли.
— Как разбра?
— Видях я да отива към гората, когато прибирах продуктите. Видях я да влиза там с теб минути преди да изляза пак, а после ти слезе по стълбите.
— С мен?С мен?
— Стегни се! — нареди ѝ той рязко. — Не можеш да ѝ помогнеш, ако не се стегнеш.
— Прав си. Ще го направя. Но ако Бран не дойде до трийсет секунди, аз…
— Тук съм. — Той влезе с медицинския си комплект и кожената чанта. — Трябваше да взема още някои неща. Налей половин чаша от това — обърна се към Сойер, когато и той влезе. — Трябва да я накарам да го преглътне.
— Не така! Бран, не така. Нека първо се опитам да ѝ помогна.
Той погледна към Саша.
— Ранена е тежко. Имай го предвид и бъди внимателна. Само колкото да облекчиш най-лошото, нали разбираш?
— Ще внимавам.
Тя постави ръка върху ожулената и подута буза на Райли, едва не изпъшка, когато почувства болката.
— Съвсем леко — повтори Бран.
Тя се опита, опита се да го направи нежно, само да облекчи болката, да мине едва-едва над сериозните вътрешни наранявания и натрошените кости.
Но обичта и способностите, които съвсем наскоро се бе научила да използва, взеха връх.
Постави длан върху смазаната ръка на Райли, почувства злобния удар с ботуш, агонизиращата болка, докато костите са се трошали. И видя ужасена как собственото ѝ лице се надвесва над проснатото тяло на Райли. Собственото ѝ лице, изпълнено с тържествуваща омраза.
Порази я болката, непоносимата болка.
Бран изруга, когато Саша се свлече на пода.
— Аз ще я вдигна, ще я вдигна! — Сойер се втурна към Саша, докато Аника влизаше забързано с кърпи под мишница и тенджера вода в ръцете.
— Ти можеш да я загрееш по-бързо от печката. Виждала съм те да го правиш.
— Разбира се. Просто не помислих. Остави я тук долу — каза Бран на Аника.
— Съжалявам. — Саша потърка лицето си с ръце. — Влязох много навътре. Нека опитам отново.
— Ще почакаш. Дойл, Сойер, искам да държите Райли да не мърда.
— Не! — Саша се олюля. — О, не…
— Ще действам бързо, но тя има нужда от това сега.
— Повдигни ѝ главата, за да може да го изпие — нареди Бран на Дойл, — и я дръж да не мърда.
Саша коленичи до леглото, отново хвана здравата ръка на Райли.
— Само да ѝ кажа, че сме тук. Мога да ѝ кажа, че всички сме тук. Това ще ѝ помогне.