— Ти отиде в гората преди пет дни.
—Пет?
Когато тя се надигна в леглото и стисна зъби заради рязката болка, той стана, наля нещо в една чаша.
— Изпий го.
— Не искам да спя повече. Пет дни?
— Добре.
— Къде отиваш? — попита тя с лека паника в гласа, когато той тръгна към вратата.
— Да доведа останалите.
— Недей! Почакай малко. Искам да стана.
— Аз пък искам да танцувам с голата Шарлийз Терон. Не можем да имаме всичко.
— Сериозно говоря. Колко е часът? Къде са всички?
— Беше ми по-спокойно, когато беше в безсъзнание — въпреки че говореше в съня си. Почти десет и половина вечерта е — и предполагам, че останалите са долу.
— Тогава искам да сляза при тях. Би ли ми помогнал? Просто ми подай ръка.
Той въздъхна, върна се, вдигна я като перце от леглото.
— Не казах да ме носиш до долу! — Това беше оскърбително. — Не искам да ме носят!
— Или слизам и ги довеждам, или те свалям долу. Избирай!
— Предпочитам да ме свалиш. Чакай — дай ми едно огледало.
Той отстъпи пред желанието ѝ и се обърна към овалното огледало на стойка в ъгъла на стаята, за да може тя да се огледа.
Райли видя едър мъж, целият в черно, който я държи, сякаш тя тежи колкото едно кученце. А тя изглеждаше бледа, крехка — много слаба.
— Изглеждам ужасно. Ти беше прав.
— Няма смисъл да те лъжа. А вчера изглеждаше още по-зле. Той почти те бе удушил.
В огледалото очите им се срещнаха, неговите станаха безизразни.
— Не си спомням нищо. Защо е спрял?
— Сигурно ме е чул.
— Ти? Откъде знаеше, че трябва да дойдеш?
— Забелязах те как тръгна към гората с онова, което мислех, че е Саша — заобяснява той, докато я изнасяше от стаята. — А после видях Саша да слиза по стълбите в къщата. И събрах две и две. Но не бях достатъчно бърз и той те ритна в главата. Първите дни, когато ти идваше на себе си, всеки път виждаше двойно. До вчера следобед повръщаше дори супата, с която се опитваха да те хранят.
— Радвам се, че не си спомням. Мразя да драйфам. Ти ми четеше. Ти и Сойер, и…
— Бригид каза, че ако ти четем и говорим, ако сме достатъчно близо, за да ни усещаш, ще се излекуваш по-бързо. Сменяхме се, както когато Сойер бе ранен.
— Той бе измъчван и наръган с нож, бит и горен, но се възстанови по-бързо от мен.
— Защото той пострада от хора — така го обясниха Бран и Бригид. А теб те нападна създание на Нереза. В теб имаше отрова. Радвай се, че Бран спечели спора за болницата. Никога нямаше да се сетят за отровата.
— Длъжница съм ви. — Райли чу гласове и се стегна.
— Не беше Саша.
— Знам.
Дойл спря.
— Тя е съсипана. Трябва да го знаеш. Каквито и тревоги и страхове да изпитахме всички през последните дни, тя страдаше най-много.
— Саша не е виновна.
— Убеди я — каза простичко Дойл и я понесе към гласовете.
10
.
Когато Дойл влезе с Райли на ръце, всички застинаха.
Сойер, който се канеше да демонстрира на Аника как да държи правилно щеката за билярд, се изправи рязко и се усмихна широко като идиот. Аника се засмя радостно и успя да направи кълбо назад в сравнително ограниченото пространство.
Бран, който наливаше уиски в малка чаша на бара, остави бутилката, пристъпи към Саша и постави ръка на рамото ѝ. Тя седеше на един диван с бабата на Бран, която с отсечени движения нареждаше карти таро.
— Вече е добре. — каза Бригид, когато Саша се изправи рязко, със затаен дъх и насълзени очи.
— Ето я нашата Райли! — Сойер остави щеката и като се подпря с ръка на гърба на един стол, го прескочи. Обви лицето ѝ с ръце и я целуна силно и шумно. — Да, ето те!
— Остави ме да седна. — Райли побутна Дойл по рамото. — Нищо няма да ми стане.
— Ще ти стане. Хайде, дай я на мен. — Сойер издърпа Райли от Дойл, завъртя се в кръг. — Госпожи и господа, тя се върна!
— Престани! — Когато Райли се засмя, Саша избухна в сълзи. — Сериозно говоря, престани! Хайде, свали ме — подкани тя Сойер. — Пусни ме долу.
Той я отнесе до дивана, остави я — много внимателно — да седне.
— Саша…
— Съжалявам. — Бършейки очите си, Саша се свлече на колене пред Райли, хвана я за ръцете. — Толкова съжалявам!
— Ти не си направила нищо. Така че спри. Не, не съм права. Направи. Всички ми помогнахте. Така че ви благодаря от сърце. Може ли да хапна нещо? Каквото и да е?
— На печката има супа. — Бригид продължи да нарежда картите върху малката масичка пред себе си. — Саша реши да направи пилешка супа, тъкмо от каквото имаш нужда.
— Аз ще я донеса! Толкова съм щастлива, Райли! — каза Аника, докато приближаваше с танцова стъпка печката.