— Тя припадна.
— Аз… нямах достатъчно сили — успя да промълви Саша.
— Нито пък аз — напомни ѝ Бран. — Степента на нараняванията и начинът, по който бяха нанесени, отровата, която вече беше проникнала в теб… Лекуването не ми е специалност.
— А можеше да бъде — вдигна назидателно пръст Бригид. — Но ти имаш склонност към по-бляскавото. Ти си обичана, si-mac-tire.
Ирландската дума за вълчица, преведе си Райли, беше очарована.
— Много обичана и ценена. Моето момче тук изпрати да ме повикат. И добре че го направи. Ти имаш силно сърце, дух, тяло. Това ти помогна. Както и аз. — Бригид вдигна чашата си за наздравица, отпи.
— Благодаря ти, mathair.
Бригид кимна одобрително.
— Ти показваш уважение. Яж. Бран, налей на нашето момиче половин чаша вино.
— А на мен не ми даваха да пия дори бира, когато пострадах — оплака се Сойер и Бригид се засмя.
— Е, трябвало е да ме повикаш. Една бира не може да навреди на силен мъж като теб.
— Следващия път. Убихме две дузини гарвани, докато ти беше болна — добави Сойер.
— Гарвани, значи.
— Вероятно Нереза искаше да злорадства. Но не ѝ дадохме тази възможност. — Бран донесе виното. — Цветът ти е по-добър. Радвам се да те видя, скъпа.
— Йейтс — промърмори Райли. — Ти четеш Йейтс.
— Стори ми се подходящо. Нуждаеш се от още сън.
— Добре съм.
— От съня ще станеш още по-добре.
— Аз не…
— Заспи, миличка. — Бабата на Бран само потупа Райли по рамото и тялото ѝ се отпусна. — Качи я горе, Дойл, бъди добро момче. — Бригид погали косата на Райли, усмихна се и кимна. — Ще се възстанови. Напълно.
Слънцето струеше в стаята, когато Райли се събуди отново, а през отворените врати на балкона подухваше лек ветрец с аромат на цветя и гора.
За миг всичко останало ѝ се стори като грозен сън. Понечи да седне в леглото, но я заля вълна от слабост, като тази, която идва след сериозна болест или раняване.
Саша влезе вътре от балкона.
— Почакай! — Тя веднага изтича да натрупа възглавници под гърба на Райли. — Не бързай! Божичко, изглеждаш по-добре! Много по-добре!
— Ако ми кажеш, че трябва да спя още пет дни, ще те напердаша!
— Нито ден повече. Е, може би само половин. — С весел глас Саша смеси течност от едно шишенце с малко от съдържанието на друго.
Очите на Райли се присвиха подозрително.
— Какво е това?
— За възстановяване. Бригид каза, че може да го изпиеш, когато се събудиш без чужда помощ.
Сега Райли погледна чашата с по-голям интерес.
— Като онова, което Бран приготви за Сойер?
— Бригид го направи по-меко.
— Глезите ме. — Но Райли го взе, изпи го. — Колко време му трябва, за да… Ясно. — Остатъчният махмурлук от дългия сън се стопи и най-сетне най-сетне — главата ѝ се проясни. — Ще си запазя от това чудо за следващия път, когато прекаля с текилата.
— Виж, Райли…
— Не започвай пак, Саша. Вярно, че снощи не бях съвсем на себе си, но помня достатъчно. Ти нямаш вина.
— Имам нужда да го кажа. — Саша се отпусна отстрани на леглото. — Направи ми услуга. Остави ме да го направя.
— Добре, но ако прекалиш с глупостите, ще те прекъсна.
— Знам, че можеше да е всеки, който излезе сам от къщата — Малмон е действал на случаен принцип.
— Дотук се движиш в правилната посока.
— Ho беше ти. Знам, че Малмон можеше да се превъплъти във всеки от нас, за да те отдалечи от къщата и да те вкара в гората. Но се превъплъти в мен. Това ме ужасява, направо побеснявам, като си помисля, че ти пазиш спомен от това как те нападам аз, пребивам те, едва не те убивам. Постави се за момент на моето място и ми кажи дали и ти нямаше да се чувстваш така.
Благодарна, че умът ѝ е ясен, Райли имаше нужда от малко време да организира мислите си — а заедно с тях и чувствата си.
— Мислех, че си ти. Когато ме извика, когато тръгнах с теб. Мислех, че си ти, когато ме халоса като ковашки чук и ударът ме запрати в дървото, което ми се стори като бетонна стена. Мислех, че си ти — повтори, въпреки че устните на Саша потрепериха. — И че си обладана, че Нереза те е обсебила. Докато лежах там и те гледах, мислех, че тя е влязла в теб по някакъв начин. Опитах се да измъкна пистолета — помня това — помня, че ако ръката ми не беше безполезна и ако можех, щях да те прострелям. Щях да стрелям в крака ти, но щях да го направя, мислейки, че
си ти.
— За да се защитиш от…
— Това ме ужасява, побеснявам при мисълта, че щях да те прострелям. И двете трябва да преодолеем ужаса и гнева, Саша. Това е. Иначе Нереза ще спечели този рунд.
— Искам да изпитвам гняв. — И той пламтеше в сините очи на Саша. — Искам да я заболи, да страда за това, че дори за миг те е накарала да мислиш, че бих те наранила. За това, че те е накарала да избираш, дори и за миг, дали ти да ме нараниш.