— Добре. — Райли кимна. — Гневът ще ни е от полза. Ще го запазим. Но сме квит, ти и аз.
Квит сме.
— Отлично.
— Трябва да стана.
— Още имаш нужда от почивка.
— Ужасно ми се пишка. Наистина!
— Ще ти помогна.
— Нека се опитам да стана сама. Чувствам се достатъчно добре.
Тя успя да го направи. Наистина, малко нестабилно, но стаята не се движеше, а зрението ѝ не се замъгляваше.
— Дотук добре. Не че съм особено срамежлива — но ще се опитам да изпразня мехура си сама. Стой наблизо.
Тя не хукна към близката баня, но се движеше бързо и остана доволна от себе си. Ала нищо не можеше да се сравни с благодарността, която изпита, когато пълния ѝ мехур се изпразни.
— Успях! А сега може ли да си взема горещ душ? — Пристъпи навън, протегна превързаната си ръка. — Може ли първо да свалим това?
— Нека извикам Бран или Бригид.
— Защо?
— Те имат повече опит.
Райли повдигна вежди.
— Аз съм на крака. Умът ми е ясен. Сама мога да си избирам лечителя. Помогни ми и свали превръзката, виж какво е положението.
Беше разбираемо — създанието с лицето на Саша бе смазало ръката ѝ; жената, приятелката трябваше да прецени състоянието ѝ. Саша разви обработената от Бран превръзка и обгърна ръката на Райли с длани.
— Чувствам, че е… чиста. Още те боли, схваната е, но е чиста. Можеш да си мърдаш пръстите.
Това, че можеше да ги усети, да ги движи, изпълни Райли с толкова силно облекчение, че не можеше да говори. Когато си възвърна гласа, той трепереше:
— Боях се, че няма да мога да я използвам повече или че няма да се възстанови напълно.
Сви пръсти в юмрук, разтвори ги, сви ги.
— Боли, да. Може би едно и половина по скалата от едно до десет.
Събрала кураж, тя раздвижи дясното си рамо, бицепсите си, провери колко боли.
— Може би две по скалата от едно до десет, но от движението ще мине.
За голямата проверка тя отиде до овалното огледало на стойка. Сенки под очите и изпито лице. Измършавяла.
— Боже, колко съм отслабнала! — възкликна.
— Освен супата снощи, почти цяла седмица не си яла както трябва.
— Ще наваксам. Останало ли е малко? От супата?
— Да.
— Искам да хапна от нея — но след като си взема душ и се преоблека.
— Ще бъда наблизо.
Душът беше направо вълшебен, както и това, че тя можеше да използва дланите си, ръцете си с минимална болка. Докато се обличаше, забеляза статива на Саша на балкона и рисунката на гората, която бе започнала приятелката ѝ.
— Яд ме беше и на гората — обясни ѝ Саша. — Знам, че е нелепо, но така се чувствах. Реших, че рисуването ще е нещо като екзорсизъм, и наистина помогна. А това, че те виждам на крака, съвсем ме излекува.
— Почакай да ме видиш как ям. А през това време ще ми разкажеш какво се е случило, докато бях на легло.
— Бран напредна много с щита, който създава. Дойл все така ни юрка на тренировките, когато не се занимава с книгите.
Това, че Дойл бе правил проучвания, без да го ръчкат, смая Райли.
— Занимава се с книгите?
— Основно превежда. Някои пасажи за звездите и острова на гръцки, ирландски или латински. Но още няма конкретни отговори.
Докато слизаха по задните стълби, Сойер се появи от килера.
— Ей! Тъкмо идвах да проверя как си. Виж се само!
— Само не ме гледай много отблизо — предупреди го Райли, но той уви ръце около нея в прегръдка. — О, липсвала съм ти!
— Така е. Никой тук не желае да обсъжда в подробности, малки или големи, пастиша6„Нова надежда“7.
— Наистина си страдал.
— И още как. — Макар да бе много деликатен, той не свали ръка от кръста на Райли, докато я водеше към масата. — Сигурно си гладна.
— Като вълк — пошегува се Саша.
Той се засмя.
— Бран още е навън с Дойл, упражняват се в стрелба по мишена. Аника също е навън — с Бригид. Тя я учи да плете — обясни на Райли, докато вадеше кутията със супа от хладилника.
— Да плете?
— Да, и двете се интересуват от прежди. Както и да е, ще се зарадват, че блудната дъщеря се е завърнала.
— Ще отида да им кажа. — Саша хвърли последен поглед към Райли и излезе.
Любопитна, Райли се облегна назад.
— Окей, отърва се от нея.
— Просто исках да знаеш, че тя се безпокои да не започнеш да я възприемаш различно.
— Не я възприемам различно и няма да я възприемам различно, вече го изяснихме.
— Знаех, че ще го направиш. — Докато супата се топлеше, той ѝ отчупи голям комат хляб, ловко наряза ябълка, надроби кашкавал. — Разядка.
— Благодаря. И ти ми липсваше. Сигурно сте преустановили търсенето на звездата.
— Не съвсем. Мислехме да се гмуркаме, тъй като Бригид беше тук и щеше да ни отменя, но някак не ни се стори редно. Трябва да сме и шестимата, затова го отложихме. Единодушно. С Дойл отбелязахме на картата някои места на сушата. Според Аника той се е лепнал за теб.