— Какви места… Какво?Какво каза!
Развеселен от реакцията ѝ, Сойер реши да продължи в същия дух.
— Сигурно защото Саша ѝ даде да ти чете „Гордост и предразсъдъци". Според Аника Дойл прилича на господин Дарси.
— О, моля те!
— И аз така казах. — Той размаха пръст във въздуха. — Тя е романтичка. Бонус за мен. Но Дойл наистина беше доста притеснен за теб. Всички се притеснявахме, но… — Той хвърли поглед към вратата, за всеки случай, докато сипваше супа в една купичка. — Направи ми впечатление. Трябваше да те държим да не мърдаш… — Като въздъхна, Сойер остави супата пред Райли. — Боже, не ми се иска да се връщам към това. Ужасно беше, от начало до край… Но друго искам да ти кажа — трябваше да те държим да не мърдаш, докато Бран и Саша те лекуваха, когато те вкарахме горе. Аз ти държах краката и вниманието ми бе заето с това. Дойл беше зад теб на леглото, подпираше ти главата, за да може Бран да ти даде някаква отвара. Държеше те за раменете.
— Не си спомням… ясно. Всичко ми е объркано.
— И по-добре да си остане такова. Както и да е, личеше си, че страда. Знаеш, че не обича да показва чувствата си. Но страдаше. Сигурно с всички ни е било така. Не се замислих, докато Аника не взе да го сравнява с Дарси, но той наистина не спираше да ти говори — повечето на ирландски и тихо, така че не знам какво ти е казвал, но ми направи впечатление начинът, по който го правеше. Просто предположение, може и да греша. Реших, че ще искаш да знаеш.
— Аника те е направила романтик.
— И аз ѝ правя разни работи.
Райли се засмя и насочи вниманието си към супата.
— Нали помниш какво ти казах, когато се цупеше, че не се възстановяваш бързо?
— Не съм се цупил. — Сойер се нацупи леко при спомена за това. — Е, може би мъничко.
— Искам да ми го напомниш, ако и аз започна да се държа така.
— Дадено.
— Бях ли „пътничка“? Не ми спестявай истината.
Той я изгледа продължително, сивите му очи я преценяваха.
— Беше на път да гушнеш букета, да.
Тя кимна и продължи да се храни.
— Значи не бива да се цупя много. Все пак съм жива, нали.
— Правилно решение — похвали я Бригид, докато влизаше с Аника. — Ще ти помогне да се оправиш. Дай да те погледна. — Като заобиколи масата, тя повдигна брадичката на Райли с една ръка, постави другата върху главата ѝ. — Ясен ум, малко си слаба, малко те боли. Още ден-два ще се уморяваш по-бързо, отколкото си свикнала. Почивай си и ще се възстановиш напълно. Болката ще премине, също и слабостта. Довечера трябва да хапнеш червено месо.
— Благодаря ти за всичко.
— Може ли да хапне бисквити? Мо̀раи ми показа как да ги приготвям. Много са вкусни — обясни Аника.
— Няколко сладки бисквити няма да ѝ навредят, както и чаша чай, ангел мой — каза Бригид. — С две капки само от шишенцето. Ти си сладко момче, Сойер Кинг, и храбро. Почти я заслужаваш.
— Работя по въпроса.
Когато влязоха и останалите, Райли се опита да не мисли за думите на Сойер, отвърна нехайно на погледа на Дойл. Бран дойде при нея, повтори проверката на баба си.
— Почти си се възстановила. За вечеря препоръчвам пържола алангле.
— Вече ми го казаха.
— Ще пием чай с бисквити — обяви Аника.
— Звучи чудесно. Саша ми разказа какво сте правили тия няколко дни. Каза, че сте отбелязали напредък.
Бран седна, протегна крака.
— Готови сме за Нереза, ако ни нападне, както предсказа Саша. Може да сме назад с гмуркането, но пък имах повече време за работата си. А Дойл и Сойер използваха това време да разузнаят наоколо.
— Трябва да проверим някои места — обади се Сойер. — Аника откри още няколко пещери малко по-нагоре по брега.
Райли взе една бисквита от таблата, която Аника постави на масата.
— Чувам, че си станал библиотекар — обърна се към Дойл.
— Но не съм открил кой знае какво. С удоволствие ще ти отстъпя позицията.
Райли опита бисквитата, оказа се много вкусна.
— Не ви ли се струва странно, че не ни нападнаха, докато бяхме с човек по-малко?
— Гарваните дойдоха — обади се Аника, все още заета с чая.
— Смътно си спомням, че снощи казахте нещо, свързано с още гарвани.
— Атакуваха ни два дни след като ти беше нападната. — Дойл остана прав. — Рано сутринта. На следващия ден не излязохме навън.
— Бран повика мо̀раи. — Аника остави чайника на масата. — Ти имаше толкова много наранявания. Трябваше да се грижим за теб, затова не правехме тренировки.
— И когато ги правехте, тя изпрати гарвани?
— Двайсетина. — Дойл хвърли поглед към прозореца, сякаш да провери за още. — По-скоро досадни, отколкото опасни.