— Приказките и мислите за секс означават, че не го правиш.
— Тук съм съгласна с теб.
И двамата бяха развеселени и възбудени. Тя подскочи леко и обви крака около кръста му.
— Е? Ще продължаваме ли само да мислим и да говорим?
— Не.
Той впи устни в устата ѝ, тази нейна всезнаеща уста, която не млъкваше. Райли имаше вкус на хладна вода и топла сол и звукът, който издаваше, не беше думи — слава богу! — а израз на непресторено удоволствие.
Тялото ѝ — топло, стегнато, влажно — се притисна към него, когато той я сграбчи за бедрата, когато тя го сграбчи за косата.
Не е достатъчно, помисли си той. Не е достатъчно близко. Ще довършат това, ще започнат и довършат каквото бе таял в себе си от толкова време.
Обърна се с единствената мисъл да я отнесе в стаята си.
В този момент в салона влезе Саша.
— О… О, съжалявам! Аз… о, господи!
Преди треперещата Райли да успее да реагира, Дойл я пусна на земята.
— Закуската сигурно е готова. Трябва да хапнеш — каза на Райли и излезе.
— Райли. Господи, Райли, как можах да се появя точно сега!
— Е, поне не бяхме голи. — Тя махна с ръка. — Всичко с наред. Не биваше да започваме на обществено място, така да се каже. Знаеш ли, мисля да поседна за минутка.
Което и направи, направо на пода.
— Не знаех… искам да кажа, знаех. — Като говореше объркано, Саша отиде и седна до нея. — Но изобщо не си помислих, че… Просто дойдох да ви кажа, че ще ядем, и… трябваше да се досетя. Реших… мислех, че тренирате и сте загубили представа за времето.
Райли отпусна глава в ръцете си и се засмя.
— Така беше, тренирахме и загубихме представа за времето. И пак ще го направим. Няма начин да оставим това недовършено. Признавам, че съм едновременно „разклатена и разбъркана“10. Определено ще го изпия това мартини.
— Моля?
— Популярна културна препратка. Не се безпокой. — Тя потупа Саша по рамото. — Определено имам нужда да хапна. Трябва да съм в отлична форма за следващите рундове.
Стана, подаде ръка на Саша.
— Какво има за закуска?
Яде като вълк. Заедно с приятелите си си взе довиждане с Бригид, след това се отдели за известно време в библиотеката преди оръжейната тренировка.
Дойл не се присъедини към нея, което не я изненада. Той знаеше не по-зле от нея, че с тази недовършена работа помежду им щяха да се търкалят голи на пода само десетина минути след като останат сами зад затворени врати.
Тя щеше да почака, той щеше да почака. И двамата щяха да почакат. Ако Дойл не дойде в стаята ѝ тази вечер, тя ще отиде в неговата.
Толкова по въпроса.
Заради очакването бе малко напрегната и използва това да избере книги, да прелисти бележника си.
В него се озадачи от записките на Дойл. Очевидно няколкото века опит не бяха направили почерка му по-ясен и по-четлив.
Погледни в миналото, за да откриеш бъдещето.
Тя чака в мрака, студена и неподвижна.
Освобождава я кръв от кръвта. И ледът ще гориярко като слънце.
Продължи да чете. Поне бе отбелязал книгите и страниците, за да може тя да свери текста.
Докато работеше, се намръщи над някои от преводите му, записа си въпроси и собствените си тълкувания.
При нужда се освежаваше с десетминутна дрямка, правеше си кафе, зарови се още по-дълбоко.
— Виж името, прочети името — промърмори, докато четеше. — Произнеси името. Какво име?
В този момент в стаята влетя Аника.
— Саша каза, че нещо идва. Побързай!
Райли скочи на крака, оставяйки въпроса без отговор.
Докато слезе по стълбите, докато изтича навън, другарите ѝ вече се бяха въоръжили и чакаха.
— От морето. — Саша посочи с ръка. — Не е тя — тя не е готова, — но изпраща много… Тъмен облак. Виждам тъмно гъмжило, което засенчва слънцето.
— Аз и Сойер поемаме кулите.
— Няма време. — Дойл огледа бледото синьо небе, плъзналите по него бели и сиви облаци. — Ще използваме тази тактика, когато тя ни нападне с пълна сила. Това е само проверка. — Той посочи с меча в ръцете си. — Там, от запад.
Те се носеха като фуниевиден вихър, усукаха облаците и те потъмняха. Самите те се превърнаха в облаци, черни и живи. Движеха се шеметно, като камшик и вълна, и превърнаха бледосиньото в мастиленочерно.
— Впечатляващо. — Сойер извади и двата си пистолета. — Но какъв е смисълът?
В този момент камшикът изплющя — свиреп тътен, който разтърси земята и закри слънцето.
— Ето го смисъла — промърмори Сойер, когато светът потъна в абсолютен мрак. — Не можем да се бием, ако не виждаме. Бран?
И тогава дойде оглушителното свистене на криле, ураганният вятър. Бран замахна към мрака, превърна черното в мътно зеленикавосиво.