— Ще свърши работа. — Райли стреля с дясната ръка, стиснала бойния си нож в лявата. В гарвани с червени очи, в дългозъби прилепи с огромни глави и деформирани тела.
Тя знаеше, че крилете им режат като бръсначи, щом срещнат плът.
Но куршумите, които Бран бе омагьосал, попадаха право в целта. Крилатата армия на Нереза изгаряше в пламъци, сипеше се дъжд от кървава пепел. Вляво от нея Аника мяташе светкавици от гривните си, премяташе се и отново стреляше. Стрелите на Саша летяха, безпогрешни и смъртоносни, а Бран покосяваше врага с копия от сини мълнии, излитащи от двете му ръце.
И през цялото време, дори през писъка на вятъра, тя чуваше как мечът на Дойл свисти и разсича, бруталната музика на бойното поле.
Дали не бяха по-бавни от преди, запита се Райли. Тварите наистина бяха много и без магиите на Бран те щяха да бъдат надвити, въпреки бойните си умения. Тя обаче едва не пропусна няколко мишени, защото се движеше по-тромаво от другарите си.
Сниши се и се претърколи, за да избегне поредната атака, презареди в движение, стреля от земята. Скочи на крака и размаха ножа си, когато една от гадините се спусна към нея. После вятърът я сграбчи, запрати я нагоре и назад. Тялото ѝ, не докрай излекувано, пак я заболя.
Задъхана, стреля отново, успя да приклекне. Кръвта ѝ замръзна, когато от рояка се откъсна по-малък рояк и се насочи право към нея.
Няма да ми стигнат патроните, помисли си, но направи каквото бе решила. Претърколи се, но вятърът я забави и тя запълзя. Докато риташе и режеше с ножа, усети как едно крило закачи глезена ѝ, друго се вряза в рамото ѝ.
Десетки падаха около нея, докато другарите ѝ ги унищожаваха, но те все така прииждаха.
Райли стреля отново, прониза една гадина, преди тя да успее да нареже с крило и нокти лицето ѝ. Три се окопитиха и се насочиха към нея с блеснали луди очи, докато тя се мъчеше да презареди.
Мечът на Дойл ги разсичаше, пронизваше и поваляше, докато той се бореше с бесния вихър. С една ръка посегна, улови я за врата на тениската и я повлече след себе си.
— Не ставай!
Райли не смяташе да го послуша. Използвайки тялото му като щит срещу вятъра, тя се изправи, презареди. Застанаха двамата, опрели гърбове, самата тя подивяла, докато куршумите ѝ летяха във въздуха.
Аника се присъедини към тях, гривните ѝ проблясваха, после Сойер, после Саша.
— Къде е Бран? — извика Райли.
— Каза да дойдем тук! Да останем тук! — провикна се в отговор Саша, изпрати стрела в тялото на една от гадините, после в друга. — Каза, че той ще…
За миг светлината ги ослепи. Огнената вълна опърли въздуха. Поразените твари нямаха време дори да изпищят.
Над главите на шестимата небето отново стана синьо.
Разтърсена повече, отколкото ѝ се искаше да признае, Райли се наведе и подпря ръце на бедрата си, докато си поемаше дъх.
— Ранена си. — Аника я прегърна.
— Не. Само няколко драскотини.
Знаеше, че е напразно, но запротестира, когато Дойл смъкна тениската от раменете ѝ, огледа раната.
— Само са те закачили.
— Нали и аз това казах! — Тя отново навлече тениската си.
— Бяха те накачулили. — Саша свали арбалета, погледна назад към Бран, който ги приближаваше. — Замалко да не дойда навреме.
— Повече количество, отколкото качество, това видях. — Сойер обърса опръсканата си с кръв буза. — Достатъчно да ни създаде работа, но иначе е слаба.
— Да. — Райли кимна. — И аз си помислих същото. После вятърът ме поде, замята ме във въздуха — сякаш ме удари торнадо. Нападнаха ме неколкостотин наведнъж. — Тя въздъхна с негодувание. — Нереза знае, че се възстановявам, и е решила, че съм слабото звено. Майната ѝ!
— Бяхме твърде далеч, за да ти помогнем. — Аника погали Райли по ръката. — Ако Дойл не беше по-близо…
Осъзнавайки, че все още стиска пистолета в желязна хватка, Райли се насили да го прибере в кобура, погледна към Дойл.
— Да. Благодаря ти за помощта.
— Част от работата.
Очите му казваха нещо различно, помисли си тя, нещо не толкова хладно и равно. Задържа очите си върху неговите, докато Бран проверяваше рамото ѝ.
Чу го да говори, но не разбра думите. Сякаш той и останалите бяха преминали в друг свят. Нейният препускаше, зареден с адреналин и желание.
Дойл я улови за лакътя.
— Хайде.
Тя прибра ножа в канията.
— Идвам.
Тръгна заедно с него към къщата. Очевидно не се движеше достатъчно бързо и накрая той я вдигна от земята. Тя нямаше нищо против, уви крака около кръста му и придърпа главата му надолу към своята.
— О! — Очарована, Аника обгърна тялото си с ръце. — Те ще правят много хубав секс.
Саша гледаше как Дойл носи Райли по стълбите към терасата.