— Жените си умират да слушат колко са ефективни.
— Това е комплимент, когато става дума за война и воини. Аз го пожелах. Пожелах теб.
— И при мен беше така — с тази разлика, че ти не си дребничък. Само много мускулест.
— Пак ще те пожелая.
— Ще се радвам. Всъщност… — Тя седна, за да развърже кецовете си. — … защо не направим втори рунд, след като си починеш малко?
— Аз се лекувам и възстановявам бързо.
— Чудесно, тогава… — Веждите ѝ се вдигнаха рязко, когато той се приготви да свали панталона си. — О, окей. Здравей отново! — Като се засмя, тя хвърли обувките си на пода. — Сигурно не страдаш много от това преимущество на безсмъртието си.
— Да видим дали ще успееш да се справиш с него.
— О, ще се справя! — увери го тя, когато той я яхна.
Тя се справи, после пак, докато отмиваха под душа следите от секса и битката. Тъй като не беше сигурна дали ще успее за четвърти път, грабна една от тениските на Дойл и избяга в стаята си.
Преоблече се, метна тениската му върху един стол, за да я върне по-късно, и се обърна към огледалото.
Според собствената ѝ преценка, беше толкова отпочинала, колкото е възможно за жена, излязла от кома. Личеше си, че е изтощена. Всъщност си помисли, че може да се просне на леглото и да спи с часове — ако не беше толкова гладна.
Освен това всички трябваше да поговорят за битката преди следващите схватки.
Смъкна тениската и огледа рамото си. Дойл го беше намазал, също и крака ѝ, с мехлема на Бран — и тя бе направила същото за дребните му рани. Тъй като рамото ѝ изглеждаше по-добре, тя го натисна лекичко с пръст — не усети болка.
Само драскотина, помисли си. Небе, пълно със смърт, и само драскотина.
Врагът им беше слаб. Проверка на силите, точно както беше казал Дойл. Но тази проверка бе насочена основно към нея и това я измъчваше. Вече два пъти беше мишена. Възнамеряваше да получи някаква компенсация, преди да я очистят.
Сложи си колана — пистолета на едното бедро, ножа на другото — и слезе долу да потърси храна, питие и приятели.
Намери ги всички в кухнята, „нападна“ платото с току-що приготвени закуски, взе си пълнено яйце.
— Саша приготви белини! — Аника веднага наля едно на Райли, която издаде одобрителни звуци, докато дъвчеше крекер със салам и кашкавал отгоре. — Сексът добър ли беше?
— Да, благодаря. — Райли отправи към Дойл — който вече пийваше бира — прекалено широка усмивка.
— Ние със Сойер правихме добър секс, Бран и Саша също. Хубаво е, че сега всички можем да правим добър секс. Мо̀раи каза, че е добре за тялото, за ума и духа, особено когато си на мисия.
Бран се задави.
— Какво? Баба ми?
— Тя е много умна. Липсва ми. Научи ме да плета. Сега плета шалове за всички. Когато не сме заедно, те ще са като прегръдка.
Райли я прегърна с една ръка.
— Където и да отидеш, ще ти идвам на гости. Къде е Саша?
— Тя искаше да довърши нещо — каза Бран. — Няма да се бави. Имаш ли болки?
— Абсолютно никакви. Няколкото драскотини вече заздравяват. Но съм наясно, че щях здравата да загазя, ако не бяхте вие. Не само защото не бях в стопроцентова форма — бих казала, че се доближавах до деветдесетте, — а защото тя ме беше нарочила. Дори и при сто процента нямаше да успея да се защитя.
— Тя не ни разбира, не разбира нашата задружност. — Бран завъртя ръка с бирата в нея, обхващайки цялата стая. — Ние не просто се бием заедно, не просто търсим заедно. Ние се защитаваме и предпазваме един друг, независимо колко е опасно.
— Така е. — Саша влезе при тях, понесла картина. — И ще продължаваме да го правим. Исках да довърша това, защото, както казахме, символите имат значение. Според мен е символ на нашата задружност. Какво е всеки от нас поотделно и какво сме заедно.
Тя отиде до масата, завъртя платното, подпря го срещу една ваза с цветя, откъснати тази сутрин от градината.
— Герб! — възкликна Сойер.
— Всъщност е цяло постижение, защото включва всички компоненти, не само хералдическите елементи върху щита… — Райли не довърши, забелязвайки озадачените изражения — и хладния поглед на Дойл.
— Гербът е чудесен. — Тя свали чашата си, приближи платното. — Невероятен герб!
— Това съм аз, русалката. — Аника вплете длан в ръката на Саша, стисна я лекичко, посочи нарисуваната жена с блеснала опашка и медни гривни на двете китки, кацнала на заливана от вълните скала сред морето. — А това е Сойер.
Мъжът имаше пистолет на всяко бедро, а компасът, който държеше в протегнатата си длан, сякаш сияеше на фона на трептящо небе.
— А това си ти, Райли!
— Да, виждам.
Саша беше нарисувала жена с обърнато към пълната луна лице, тяло на вълк.
— Казах ти, че искам да те нарисувам как се трансформираш — напомни ѝ Саша. — Сякаш нещо ме караше отвътре.