— Уловила си ме точно. Всъщност никога не съм се виждала как се променям — обикновено съм леко заета, — но в това, което си уловила, има радост. И теб добре те е нарисувала, Дойл. С този твой отнесен поглед, разветия шлифер и меча в ръката ти.
— Не е отнесен. Замислен е. Ето я и нея — посочи той, — с арбалет и четка за рисуване, и очи, пълни с видения.
— И ти. — Саша се обърна към Бран. — Магьосникът на стръмната скала, яхнал светкавица.
— Всеки от нас, изобразен поотделно в полетата — отбеляза Бран, — и тук, под нашлемника, шестимата заедно, застанали заедно, като един.
— С дракони за щитодържатели — обади се Дойл.
— Харесва ми резултатът. — Саша огледа работата си — Исках нещо силно и мистично.
— Трите звезди и луната образуват нашлемника — забеляза Сойер. — Много подходящо, Саша. Какво пише? И мотото? На латински ли е?
— Пише:Да търсим звездите. Да служим на светлината. Да пазим световете.
Саша погледна облекчено Райли.
— Значи, правилно съм го написала? Боях се, че ще сбъркам. А и отначало не можех да реша дали да е на келтски, латински или гръцки. Но нещо все ме теглеше към латинския, затова избрах него.
— Идеално е.
— И красиво — добави Аника. — Цветовете са силни, като нас. И има шест страни, защото сме шестима. Дори… Когато тя не можа да намери думата, проследи с пръст ръба на щита.
— Бордюрът — подсказа ѝ Сойер.
— Да, бордюрът. Състои се от три плитки, всяка с два преплетени кичура. Защото и ние сме така. Може ли да направиш рисунки — като скиците — за всички нас?
— Мисля, че мога да направя нещо друго — обади се Бран. — Оставете на мен. Това, пророчице моя, е великолепно и излъчва сила. Ще ми позволиш ли да го използвам?
— Разбира се.
— Ти събра напълно непознати хора за мисия, за семейство.
— Аз не…
— Твоите видения — прекъсна я той. — И твоят кураж. Сигурно така или иначе щяхме да се съберем, било ни е писано. Но без теб — не когато и където го направихме. А мисля, и както.
Той се обърна към нея и я целуна нежно.
— Възнамерявах да го направя, когато останем сами. Довечера, със свещи и вино под смълчана луна. Но сега си мисля — по-добре тук и пред всички.
Той бръкна в джоба си, извади малка бяла кутийка със символа на вечността, гравиран върху капачето.
— Бран!
— Мо̀раи ми го даде, преди да си тръгне тази сутрин. Щях да ти направя такъв сам, но този е на баба ѝ — изработен е от нейния дядо като израз на любов, вълшебство, вричане. Ще го вземеш ли, ще го носиш ли, този символ на вечността?
— Да! Разбира се, да! — Тя го хвана за ръката. — Обичам те!
Когато Бран отвори кутийката, тя ахна. Пръстенът отрази светлината и заля стаята с всички цветове на дъгата, преди блясъкът му да стане по-мек и постоянен.
— Красив е. Той е…
Великолепен, елегантен, с бял камък под формата на сърце, обрамчен от миниатюрни кръгли диаманти.
— Давам ти това сърце, защото ти си моето.
— Ще го нося, защото ти си моето. О, става ми. Става ми!
— Магия — каза той, притегли я към себе си, целуна я продължително.
— Добре, стига толкова. Дайте и ние да го видим. — Райли издърпа лявата ръка на Саша. — Какъв камък само! Красота! — обърна се тя към Бран.
— И сега как ще се конкурирам с това? — попита Сойер и побутна закачливо Бран по рамото.
— И аз искам пръстен от теб! Толкова съм щастлива! — Просълзена, Аника прегърна първо Бран, после Саша. — Имам много щастие!
— Отива ти.
Саша се усмихна на Дойл.
— И е прекрасно да го усещам на ръката си. — Тя отново се върна в обятията на Бран. — И аз имам много щастие! А това ме кара да се чувствам силна. — Тя се отдръпна леко. — Кара ме да се чувствам храбра. Кара ме да вярвам повече от всякога, че ще направим каквото е изписано в герба ни. Ще търсим звездите.
— И ще служим на светлината — допълни Бран.
— И ще пазим световете — добавиха останалите в един глас.
Райли отстъпи, вдигна питието си.
— За да направим тези три неща, трябва да се бием, да оцелеем и да унищожим Нереза. Не само нейните слуги и в каквото там се е превърнал проклетият Малмон.
— Съгласен съм с теб. И тъй като сега всички сме тук — подхвана Бран, — защо не седнем и не поговорим за последната битка?
— Ще го направим, но ми дайте пет минути. — Сойер издърпа едно чекмедже, за да вземе кухненската ножица.
— Трябва да набера билки за тази марината. Когато реших да приготвя агнешко, не знаех, че ще празнуваме официален годеж. Тази вечер ще ви сготвя нещо специално, момчета и момичета.
Докато той излизаше, Райли отиде в хола. Вдигна крака върху масичката за кафе.
— Никога не отказвам угощение — каза тя, — особено когато вечерта е толкова специална.