Саша седна до нея.
— Специална, значи?
Схващайки намека, Райли се засмя.
— Да, вече всички правим секс. Трябва да го отпразнуваме. Но това, което имах предвид, е, че ти получи пръстен, ние имаме герб и страхотно мото. И най-важното — всички сме живи.
— Отървахме се само с драскотини — обади се Бран.
— Тварите ѝ бяха бавни и слаби. Сойер каза… — Като направи пауза, Аника погледна към вратата. — Трябва ли да го изчакаме, за да го кажем — но той го знае, защото сам го каза. Те бяха бавни и слаби.
— Нямаше да го знам, ако това беше първата им атака. — Докато отпиваше, Саша сви крака под тялото си. — Този път бяха много, повече от когато и да било. Но без… предишната кръвожадност. Освен към Райли.
— Ние трябва… Ето го и него — каза Аника, когато Сойер влезе с кошница с билки.
— Продължавайте. Мога да слушам и готвя едновременно.
— Добре. Искам първо да кажа, че поне в началото не усетих, че са се фокусирали върху Райли. А когато го осъзнах… — Саша постави ръка върху протегнатия крак на Райли, погали го. — Вече беше късно.
— Те… или Нереза… бяха решили, че не съм във форма.
— Истина беше — обади се безмилостно Дойл.
Тя настръхна, после сви рамене.
— Донякъде. Бих искала да те видя как се справяш с няколкостотин птици мутанти от ада, всички решени да те изкълват и накълцат до смърт.
— Всъщност може да се каже, че го направи. — Докато говореше, Сойер продължи да дроби билки. — Останалите бяхме твърде далеч.
— Добре, разбрах. Благодаря ти, че ме спаси.
— Не търся благодарности. Ти не беше във форма и ти помогнах — повтори Дойл. — По-лошото е, че се бяхме разпръснали. Нереза също не е във форма, но тя приложи тактика. Раздели ни, или по-точно — отдалечи ни от Райли, с надеждата да елиминира противника, когото смяташе за най-уязвим.
— И замалко да се получи. — В стола си Бран се взря в бирата си. — Не бива да забравяме, че трябва да се пазим един друг.
— Направихме го. Не споря, че Нереза почти успя — продължи Сойер. — Но ние се пазехме един друг. И спечелихме. Тя разчиташе на шока и стъписването, нали? Проклетницата затъмни слънцето. И номерът ѝ се получи — временно. Всеки от нас беше толкова зает да кълца гадините, че не си пазехме гърбовете. Но после го направихме.
— Видях те как излетя във въздуха — промърмори Аника. — Вятърът, той бе нещо живо. Уви се около теб и ти излетя.
— Така беше — призна Райли. — Сякаш… не че знам какво е, но… сякаш ме засмука торнадо.
— И ти полетя — повтори Аника — и се отдалечи още. Видях те да падаш и се изплаших. Но и много, много се ядосах.
— Добре че дотичахте. Всички. Това е нещо, което тя не може да извади от торбата си с тактики. Нашата задружност — един за всички, всички за един. Чувствам се по-добре.
— И тя ще се почувства по-добре — изтъкна Саша. — Каквото и да изпрати следващия път, няма да е бавно и слабо.
— Ще разгледаме позициите си. — Дойл кимна, когато Сойер извади нова бира от хладилника, разклати я. — Никой не бива да се отделя от останалите. Може да бяха бавни и слаби, но и ние не бяхме достатъчно силни. Не бяхме достатъчно силни.
— Ако ѝ бях усетила тактиката само няколко секунди по-рано…
— Не се обвинявай, русокоске — успокои я Дойл. — Те ни обградиха.
Тъй като скицникът на Саша седеше на масата, той го вдигна, взе един от моливите ѝ. Започна да рисува бързо.
Рисунката, според Райли, приличаше по-скоро на плевня, отколкото на къщата на Бран, но беше ясно, че е тя. Същото се отнасяше за линиите и драскулките, които представляваха градинските пътеки, храстите, дърветата, стената край скалите.
И доколкото можеше да прецени, той рисуваше всичко, съобразявайки го с мащаба.
— Започнахме тук. — Дойл използва инициалите на малките им имена и „СК“ за Сойер, за да отбележи позициите.
— Аника се премести тук, Бран — тук. — Сега той използваше прекъснати линии, за да отбележи промяната в позициите за всеки от тях. И отново, когато ги разположи в положението, в което бяха, когато Райли бе полетяла във въздуха.
— Откъде знаеш как се е движел всеки, беше такава бъркотия? — попита Саша.
— Знам къде са хората ми.
Райли се надвеси над схемата.
— Впечатляващо. И ако приемем, че всичко е точно — а аз мисля, че е — добави тя, преди Дойл да ѝ отговори рязко, — то показва колко лесно ни е разделила. Бран — вълшебникът — е в другия край, далеч от моята позиция, когато се строполих на земята. Каквото и да мисли за останалите от нас, тя уважава неговата сила. Сойер е по-близо, но е подмамен да се отдалечи. Това намалява шансовете да извади компаса и да ме измъкне оттам.
— Саша е с гръб към стената над морето.