— Това много ми харесва!
— И аз вече си имам кумове — Дойл и Сойер. Те са същото, което ще сте ти и Райли за Саша.
— Разчитай на нас, братко. Ще ти спретнем страхотно ергенско парти, нали, Дойл?
— А ще има ли стриптийзьорки? — попита Райли.
— Класата им е твърде висока за стриптийзьорки — възрази Саша.
— Не, не е. — Дойл се пресегна за още шампанско.
— И ние ще си спретнем парти, Саша — успокои я Райли.
— И ще се обадиш тук-там — предположи Дойл.
— Имам нужните връзки.
Бран изчака вечерята да свърши.
— Бих искал всички да се присъедините към мен отвън след час. За нещо като церемония. Вземете и оръжията си.
— Ако е още една тренировка след тази вечеря… — Райли простена, докато се оттласкваше от масата.
— Нещо друго е. След един час — повтори Бран — до каменната ограда.
Райли прекара почти целия час в обаждания по телефона, после прибра телефона в джоба си и отиде да събере оръжията. Тъй като Бран не беше уточнил кои, тя реши да ги помъкне всичките.
Когато Сойер влезе в дневната въоръжен до зъби, тя осъзна, че и той бе решил същото.
— Тъкмо се канех да те издиря, след като си събера оръжията.
— Е, няма нужда да ме издирваш. Ще ти помогна да ги пренесеш.
— Намерих човек за твоя аквамарин — каза тя, докато провесваше пушката с голям обхват на рамото си.
— Вече?
— Такива сме ние. Бран не каза нищо за муниции, но… — Тя пъхна допълнителен пълнител в джоба си.
— Чакай. Къде? Как?
— На въпроса „как“ — познавам човек, който познава момиче, чието семейство притежава бижутериен магазин в Дъблин. Изработват пръстени, освен че ги продават, и имат свободни камъни.
— В Дъблин.
— Да, в другия край на страната, но разстоянието едва ли ще затрудни шифтър като теб. Чичото на момичето, близко на моя познат, ще може да ти покаже няколко камъка след ден-два. Така че — преместваш ни там, виждаме камъните, връщаме се по същия начин.
— Да, аз… Не очаквах да е толкова скоро.
— Ти решаваш, каубой.
— Да, аз решавам. Съгласен. И благодаря!
— Хубаво. Хайде, вземай оръжията! Да видим какво ни готви Бран.
Готвенето се оказа съвсем наблизо, забеляза Райли — Бран беше вдигнал един котел във въздуха. Картината на Саша с герба се носеше над него.
— Започнал си шоуто без нас? — смъмри го Райли.
— Още нищо не сте видели. — Бран погледна към останалите, които прекосяваха моравата. — Говорехме за задружност. Показахме, че сме задружни. Саша ни даде символ на тази задружност. Сега ще направим следващата стъпка, ако всички сте съгласни.
— С теб сме — каза просто Сойер. — Всички.
Райли кимна.
— До един.
— Тогава тук правя кръга. — Като извади една атаме11от колана си, Бран я насочи на север, юг, изток, запад. — На тази земя, в този час, ние пръскаме светлината си, увеличаваме силата си. Разпалваме огъня, раздвижваме въздуха.
Огънят под котела лумна. Появи се лек вятър и кръгът от светлина около шестимата затрептя.
— Срещу безчестен заговор да се изправим, злината да поправим. Да разцъфти земята, да потече водата! Мрака да надвият слънцето, луната, волята си да изпитаме в борбата.
От тревата в кръга започнаха да никнат цветя. Чиста синя вода бликна от въздуха и се изсипа в котела.
— Роднини сме по кръв и по сърце. Единни нека бъдем, дори и разделени. Този символ ний създаваме, съюза си да не предаваме.
Въздухът затрептя. Райли почувства пулсирането му и собствената си кръв, почувства как вълкът в нея се отваря за силата, за абсолютната красота, докато Бран държеше ръце върху котела. Когато отново ги обърна към небето, в тях проблеснаха две бели шишенца. Онова, което се изля в тях, приличаше на течна светлина. Надигнаха се пари, нещото, което мърдаше в котела, забръмча.
— Това ми беше предадено, от ръка на ръка, магия на магия, син на дъщеря, дъщеря на син. — Бран вдигна нагоре атамето, плъзна го в котела. — Арбалетът ти, скъпа моя.
Саша му го подаде. В очите ѝ Райли видя не само любовта, абсолютната вяра, но и преклонение пред чудото.
Щом пусна арбалета в котела, Бран се обърна към Аника, която безмълвно протегна напред двете си ръце. Той свали гривните, добави ги.
С пълно доверие Райли му даде пистолетите си, дори ножа на бедрото си. Сойер направи същото, после извади компаса.
— Трябва да вземеш и него.
— Сигурен ли си? — попита го Бран.
— Да. Предадено, от ръка на ръка.
Бран го пусна в котела, обърна се към Дойл и взе арбалета му.
— Ще ми се довериш ли отново? Ще ми дадеш ли и меча си?
— Да, и на всички в този кръг, както не съм се доверявал на другиго от триста години.