Бран пусна меча в котела и той — макар да изглеждаше невъзможно — се побра в него.
— Борим се за светлина — нашата мощ срещу тъмната нощ. Свързани сме телом и духом, и ще е така и след намирането на третата звезда. В тази нощ и с този знак ние ставаме клан и от символа обединени, ще изпълним нашия план.
Парите над котела се раздвижиха и образуваха символа на герба.
— Искате ли да се случи това?
Вместо да отговори, Райли улови ръката на Сойер, после тази на Дойл. И шестимата се събраха около кръга.
— По волята на всички — да бъде!
Картината на герба засия ярко сред парите, превърна се в пламък и влезе в котела.
Изведнъж всичко утихна.
— Леле! — възкликна Сойер.
Райли въздъхна шумно.
— Голяма работа си, ирландецо!
— Правим каквото можем. — Бран извади меча на Дойл, подържа го на лунната светлина. Гербът беше издълбан в стоманата, точно под дръжката.
— Вече е наш — промърмори Аника. — На нашето семейство.
Бран извади гривните, нахлузи ги на китките ѝ. Тя прокара пръсти по новите символи.
— Сега са още по-красиви.
— И по-мощни. — Бран подаде на Райли пистолетите. — Обединението е сила.
Сойер взе оръжията си, разгледа символа върху ръкохватките.
— Добре изглежда. — Взе и компаса си, сега носещ герба им. — Много добре.
Нека сега Нереза дойде, помисли си Райли и огледа небето. Нека дойде и премери сили с Клана на пазителите!
13
.
Нереза не дойде тази нощ, нито през следващата. Не изпрати кръвожадни създания да ги нападнат, когато се гмуркаха в студените води на Атлантика.
Нищо не се спотайваше в гората, не кръжеше в небето.
Саша нямаше видения.
Райли използва това време за себе си. Упражняваше се в стрелба, тренираше, не пестеше усилия, за да си върне предишната форма. Прекара часове сред книги, компютри, записки.
И още повече часове с Дойл в леглото. Или на пода.
Отиде със Сойер в Дъблин, уж че ще купуват провизии, оставяйки след себе си една нацупена Аника. Докато бяха там, тя се снабди с нова тениска.
И докато бяха там, замъкна раздвоения Сойер в една кръчма да пийнат бира.
— Може би трябваше да купя готов пръстен.
— По този начин ще означава повече.
— Да, но… тогава всичко щеше да е свършило.
Райли се облегна на стола, за да се наслади на своята „Гинес“ — не можеше да си представи нещо по-хубаво от една качествена „Гинес“, отпивана на бавни глътки в слабо осветена ирландска кръчма. А ако прибавиш към нея порция пържени картофки, току-що извадени от фритюрника и поръсени със сол и оцет? Блаженство!
— Да не те хвана шубето?
— Не. Не, просто… — Сойер отпи бърза глътка от своята халба. — Ще се сгодявам — с пръстен и всичко останало. Сериозен момент.
Щастлива, че може да пие за това, Райли вдигна халбата си.
— Наздраве за сериозния момент!
— Да. — Той се чукна с нея, огледа се наоколо, сякаш беше забравил къде са. — Струва ми се странно, че съм тук — с всички тези хора — и просто си седя и пия бира. И никои освен нас двамата не подозира какво се случва.
Като задъвка едно картофче, Райли също се огледа бръмченето на разговорите, енергията и цветовете.
Приглушена светлина в ден, когато слънцето още не беше решило дали да се покаже; въздух, ухаещ на бира, пържени картофки и зеленчукова кремсупа.
Гласове — немски, японски, италиански. Американски, канадски, британски, ирландски акценти.
Тя винаги бе смятала, че един добър европейски бар е нещо като мини Европейски съюз.
— Липсват ми хората — осъзна тя, — а обикновено не е така. Но ми липсват шумът и оживлението. Лицата и гласовете на непознати. По-добре да не знаят какво става. Нищичко не могат да сторят по въпроса. Ех, хубаво е да седим тук като нормални хора и да пием нормална бира в нормална кръчма!
— Права си. За това се бием.
— Свят, където всеки може да пие бира в четири следобед във вторник.
— Или да се сгоди за русалка.
— Това може да се стори прекалено на хората в тази кръчма. Но да, пия за това. — Тя хвърли поглед към сервитьорката, младо момиче със свежо лице и тъмноморава коса. — Всичко е наред, благодаря.
— Когато свърша и този свят потъне в мрак, ще изпия кръвта ти.
Момичето имаше бърза усмивка, приятна извивка на гласа. А очите ѝ бяха слепи и луди. Райли пъхна ръка под якето си, разкопча кобура.
— Недей — прошепна Сойер, без да откъсва очи от сервитьорката. — Тя е жертва.
— Ти си слаба. Не си въобразявай, че можеш да ме унищожиш. Ставам все по-силна!
Докато я гледаха, моравата коса порасна, стана сива, осеяна с черни нишки. Сините очи потъмняха, когато се насочиха към Райли.
— Може да те запазя и да станеш играчка на Малмон.