Макар да държеше едната си ръка на пистолета, Райли вдигна чашата си.
— Друг път! — каза и отпи.
Масата потрепери. Столовете затракаха. А останалите постоянни посетители продължаваха да пият, да си приказват, без да усещат нищо.
Сойер размаха пръст във въздуха.
— Хей, ако ще се правиш на сервитьорка — което ти отива, — защо не ни донесеш малко бирени фъстъци с бирата и пържените картофки?
Кремавата ирландска кожа поруменя от ярост.
— Ще те разфасовам и ще нахраня кучетата си с теб!
— Да бе, да! Може ли бирени фъстъци?
— Задава се буря.
Сервитьорката премигна, отметна замаяно моравата си коса.
— Извинявайте, отнесох се. Желаете ли още нещо?
— Не, благодаря. — Райли отпи голяма глътка от бирата, изчака момичето да се отдалечи. — Страхотно шоу.
— Жалко за бирените фъстъци.
Райли се засмя и подаде юмрук да се чукнат.
— Имаш яки топки, Сойер! По-добре да си вдигаме задниците и да уведомим останалите. Нереза се е окопитила и ни дебне.
Сойер въздъхна, докато се измъкваха от сепарето.
— Сега трябва да им кажем, че сме били в Дъблин.
— Няма как да го премълчим — съгласи се Райли. — Остави аз да се оправям.
— С удоволствие.
Предвид ситуацията, Сойер нямаше нищо против Райли да „поеме огъня“. Когато се върнаха и се отбиха в кухнята, той просто пъхна ръце в джобовете си при торбичките със скъпоценни камъни, които бе прибрал там — и не си отвори устата.
Саша работеше сама, оформяше тесто в багети.
— А, върнахте се.
— Да. Ухае прекрасно.
— Правя соса за лазанята и се пробвам да приготвя италиански хляб. Забавно е. Надявам се, че сте купили рикота и моцарела.
— О… По дяволите! — Сега Райли пъхна ръце в джобовете си. — Ами ние…
— Трябва ви помощ, за да внесете продуктите? Аника е горе с Бран. Не знам Дойл къде е. — Саша избра един нож и направи диагонални разрези в багетите. — Изчакайте само да ги покрия, за да втасат, и ще ви помогна.
— Всъщност не купихме продукти.
— Какво?… Защо? Къде бяхте?
— Аника е в кулата, нали? Сойер искаше да купи камъни за годежен пръстен, затова…
— Сойер! — Като остави кухненската кърпа за малко, Саша се втурна към него, прегърна го силно. — Това е толкова… Камъни? Не цял пръстен?
— Виж, надявах се да ми помогнеш с дизайна, а после Бран да…
— О! Страхотна идея! — Тя отново го прегърна. — Много ще я зарадваш! Нямам търпение да започна. Кажи ми какво си представяш.
— Всъщност това трябва да почака малко. Нали? — Той се обърна за помощ към Райли.
— Да. Докато бяхме в Дъблин, ние…
— Дъблин? — Саша зяпна и се отдели рязко от Сойер. — Ходили сте в Дъблин!
— Казано с две думи: имам връзки, затова със Сойер използвахме компаса да отидем там, взехме камъните и бяхме седнали да пийнем бира, когато…
— Чакай малко. Ходили сте чак в Дъблин няма значение колко бързо сте отишли и сте се върнали — обобщи Саша, отхвърляйки главния аргумент на Райли — и не сте казали на никого къде отивате? А после сте седнали да пиете бира?
— И на теб щеше да ти хареса. А, купих си и тениска. Имах нужда от тениска. Не сме си търсили партньори за секс на Графтън Стрийт.
— Всеки, който напуска къщата, трябва да ни уведомява къде отива. Явно нещо се е случило, докато сте били там. Ще събера останалите и ще ни обясните всичко.
Докато Саша старателно покриваше багетите с кърпата, Сойер запристъпва от крак на крак.
— Не може ли да не казваме защо сме отишли? Поне не пред Аника?
Саша го изгледа хладно.
— Трябваше само да ни кажете — на мен, на Бран или на Дойл. Умеем да пазим тайна. Ще ги доведа.
Останала сама със Сойер, Райли въздъхна дълбоко.
— „Мама“ е много разочарована от нас.
— Чувствам се като идиот. Как успя да ме накара да се почувствам като идиот, без да повиши глас?
— Идва ѝ отвътре. Ще отворя бутилка вино. Така и не довършихме халбите, а имам чувството, че ще се нуждаем от силно питие.
— И не купихме продукти. Как така забравихме да купим продукти?
— Бързахме да се върнем — напомни му Райли. Отвори бутилка червено, извади чаши. И се приготви за конското.
Аника слезе с танцова стъпка по задните стълби — нямаше и помен от цупенето ѝ, — а Дойл влезе отвън.
— Вино ли ще пием? С Бран работихме много. Виното е добре. — Аника обви ръце около Сойер, сгуши се в него. — Ти също.
Той я погали по косата и се усмихна унило на Райли над главата ѝ.
— Покажи малко солидарност — обърна се Райли към Дойл, преди той да успее да отиде за бира. Наля шест чаши.
Преди той да вземе едната, се вгледа в лицето ѝ.
— Какво става?
— Изчакай да се съберем всички. — Тя забеляза от изражението на Бран, докато влизаше със Саша, че вече е от части информиран.