— Добре, ето какво. — За да събере кураж, Райли взе чаша, отпи. — Двамата със Сойер се пренесохме в Дъблин,
— Какво е Дъблин? — попита Аника.
— Столицата на Ирландия. — Погледът на Дойл се втвърди. — В източната част на страната.
— Това не е ли далече за купуване на продукти? Град ли е? — продължи Аника, като се отдели от Сойер. — И не ме взехте с вас?
— Не, аз… Вижте, ние…
— Той е трябвало да отиде там, за да направи нещо за теб. Изненада за теб.
Това изобщо не успокои Аника, която се намръщи на Райли.
— Изненада за мен? Каква?
— Ани, изненада означава, че не бива да ти казваме. Отидох да му помогна…
— Все едно — прекъсна я Бран, а тонът му бе също толкова осъдителен, колкото и този на Саша. — Да пътувате на такова разстояние, независимо от причината, без да кажете на останалите, е сериозно нарушаване на правилата.
— Аз съм виновен… — поде Сойер, но Райли го прекъсна.
— Не, направихме го двамата. Само ще кажа, че ни хванахте натясно, и нека повече не се занимаваме с това. Сойер ако иска, да си посипва главата с пепел.
— Ей!
— Просто казвам, че повече те бива в извиненията. Можем да продължим да приказваме колко глупави и безотговорни или каквото там сме били. Или да ви кажем какво се случи, което е много по-важно.
— Никаква те няма в извиненията — промърмори Сойер.
— Казах ти.
— Нереза! Била е Нереза. — Саша пристъпи напред. — Сега го усещам.
— Появи се лично. Или по-точно в личността на сервитьорка в онази кръчма до Графтън Стрийт.
— Отишли сте да пиете бира? — попита намръщено Дойл.
— О, сякаш ти нямаше да направиш същото! Свършихме си… работата и отидохме да пийнем в една кръчма, преди да се приберем. Тъкмо бях започнала да се наслаждавам на моята „Гинес“, когато се появи сервитьорката. Отначало беше собственото ѝ лице и тяло, собственият ѝ глас. Но думите ѝ?…
Райли притвори очи за миг, за да си припомни.
— Каза: „Когато приключа и този свят потъне в мрак, ще ти изпия кръвта“. — Райли погледна към червеното вино в ръката си, направи пауза, отпи сякаш напук. — И ако си мислите, че не е голям шок да чуеш някаква хубава млада сервитьорка да казва това с ирландски акцент, много грешите.
— Наоколо имаше много хора — добави Сойер. — Не можехме да я нападнем. Тя беше просто едно момиче. Нереза я използваше, така че не можехме да я проснем по гръб.
— Или да я застреляме. Заяви ни, че сме слаби, а тя ставала все по-силна. За да го докаже, ни се показа. Момичето се промени — и ето я нейна милост, застанала в препълнената кръчма. Сега косата ѝ не е напълно сива, има и черни нишки. Нереза изглежда по-стара, но не толкова, колкото когато я бях хванал над Капри.
— Оздравява — промърмори Саша. — Възвръща силата и способностите си.
Райли се престори, че се отегчава от приказките ѝ.
— Лошата Уилоу. От сериала „Бъфи, убийцата на вампири“. Вижте, само това успях да измисля, предвид факта, че пред нас стоеше невинно момиче. Само това успяхме да измислим.
— Нереза каза, че може да запази Райли и да я даде за играчка на Малмон.
— Да бе!
— Не я подценявай — предупреди я Сойер. — По някакви причина тя продължава да те държи на мушка. Та когато Райли я ядоса, кръчмата се разтресе. Бутилки, чаши, всичко затрака. Никой не забеляза.
— Тогава и Сойер я подхвана, поиска да ни донесе бирени фъстъци. Тя съвсем побесня и взе да бръщолеви как щяла да ни одере кожата и да нахрани кучетата си с нас. Понеже не можехме да ѝ влезем в тона, просто не ѝ обръщахме внимание. Последното, което каза, бе: „Задава се буря“. След това сервитьорката дойде на себе си, изглеждаше замаяна и объркана.
— Не се е опитала да ви нарани. — Като поклати глава, Бран взе бутилката, подаде една чаша на Саша. — Били сте само двамата, в затворено пространство и на обществено място, и сигурно щяхте да се поколебаете да използвате сила, но тя не ви е нападнала.
— Понеже не е можела — заключи Саша. — Още не е достатъчно силна за това. Да се превръща в някой друг, да заплашва — да. Но не и да ни удари.
— Всъщност тя не е била там. Прав ли съм? — обърна се Дойл към Бран. — Било е само илюзията за нея.
— И аз така смятам, да.
— Но ако е била по-силна, щяхте да сте сами с нея. — Аника се премести по-близо до Саша, за да накаже Сойер.
— Нямаше да знаем къде сте. Нямаше да знаем, ако бяхте ранени или пленени.
— Да, но не бяхме. — Сойер реши, че е жизненоважно да го изтъкне. — Съжалявам, лоша преценка, но не бяхме пленени или ранени. А и през повечето време всички сме сами или само с част от екипа.
— Но не сами или с част от екипа в проклетия Дъблин! — избухна Дойл.
— Вече ви казах — лоша преценка. Сбъркахме, но сега разполагаме с информация. Можете да продължите да ни триете сол на главата или да използваме каквото ви донесохме.