— Мислиш си, че можеш да ме умилостивиш със секс?
— Защо не. — Тя стана. — Колкото до тениската, виждам, че ти вече си облякъл друга.
Докато той стоеше, тя свали ножницата му, остави меча до леглото. Върна се и започна да сваля тениската му.
— Толкова ли си сигурна в прелестите си?
— Прелести? О, моля те! Имам си всичко необходимо. А то е достатъчно, особено за мъж, който вече се е разхождал по тялото ми.
Тя метна тениската настрана, побутна го леко към леглото.
— Сядай, хубавецо, и ми позволи да те съблека.
— Не ти ли мина през ума, че вместо мен можеше да влезе я Сойер, я Бран?
Ново побутване.
— Първо, аз бях облечена. Второ, ти си единственият, който влиза, без да чука. Сядай — повтори тя.
— Не съм дошъл тук за секс. — Но той седна отстрани на леглото.
— Животът е пълен с изненади. — Тя свали ботушите му, усмихна се, докато разкопчаваше колана му.
— Това, че ще правим секс, не означава, че ми е минало.
Тя го побутна да легне по гръб. Действайки бързо, смъкна джинсите му, изрита ги в другия край на стаята.
После се качи на леглото и го яхна.
— За какво, казваш, че ще си говорим после?
Дойл я хвана за косата — не особено нежно, — за да я придърпа към себе си. Докато устните ѝ срещаха неговите, я завъртя и я просна по гръб.
Тя очакваше просто да я обладае, да задоволи страстта си — и нямаше да има нищо против. Вместо това той премести хватката си от косата ѝ към китките, изви ръцете ѝ над главата.
Инстинктът я накара да опита да се освободи.
— Хей!
— Млъквай!
Той впи устни в нейните, кръвта ѝ закипя. Бореше се — не в знак на протест, а защото искаше да го прегърне.
Би трябвало да каже „не“, да му нареди да спре веднага, или да приеме онова, което ѝ предлагаше. Ядът още го владееше, а заедно с него и желанието да наранява. Тя си мислеше, че може да го води за носа — и може да се каже, че бе успяла, — но тепърва ѝ предстоеше да види резултата от действията си.
Първо, харесваше му да е безпомощна, затисната под него, с ръце, приковани от неговите. Тялото ѝ потрепери и се замята, когато той притисна устни към гърдата ѝ; когато използва зъбите си, за да ѝ причини лека болка.
Тя би могла да го обезоръжи с тези свои очи. Но ѝ предстоеше да научи какво е изборът ти да се стопи в пламъка на желанието.
Той свали ръцете ѝ, като все така стискаше китките ѝ. Нахвърли се безжалостно на тялото ѝ. Тя извика, когато усети езика му. Изви се и се загърчи, и отново извика, когато той не спря.
Но думата, която извика, не беше „не“.
Беше „да“.
Райли знаеше какво е да гориш. Знаеше какво е дива страст. Но това сега я пренасяше отвъд познатото. Той я хвърляше в една бездна, след която идваше друга. И пак, и пак, докато дробовете ѝ пламнаха, а сърцето ѝ заби до пръсване.
Когато Дойл освободи ръцете ѝ, за да може да използва своите върху нея, да я притиска и гали, и да засища глада си, нейните успяваха само да стискат чаршафа и да оставят онова, което той събуждаше, да бушува в нея.
Всяко местенце, по което се движеха грубите му ръце, потреперваше, сякаш нервите ѝ бяха разположени извън кожата.
Когато той я повдигна рязко, главата ѝ се люшна назад. Тялото ѝ се разтресе, всеки сантиметър от него, при мисълта, че ще има още. При копнежа за още.
— Не, не, ще гледаш! Отвори очи и гледай този, който те обладава, както си създадена да бъдеш обладавана! Погледни ме, дявол да те вземе, погледни този, който знае какво се крие в теб!
Тя отвори очи, погледна в неговите, толкова наситено зелени, че едва не я ослепиха. Но в тях видя желанието и знанието. За нея.
Тя обгърна бедрата му.
— Гледам те.
Възбуден до крайност, той проникна в нея. Обладаваше я, докато кръвта му кипеше, а сърцето му биеше до пръсване. Защото я видя такава, каквато е, позна я, тя него — също.
И се изплаши, че и двамата са прокълнати.
Беше я подчинил, помисли си тя, докато лежаха омекнали като восък. Тази единствена стъпка, която не би позволила на друг, бе позволила на него. Да обладае тялото ѝ, ума ѝ — всичко, което представляваше.
Веднъж направила тази стъпка, как щеше да се върне назад?
Как би могла да се върне назад?
Когато той се претърколи, за да легне по гръб до нея, тя инстинктивно поиска да се сгуши в него. Но потуши това желание, остана където си беше.
Не се увличай, предупреди се. Знаеше как да се оправя с фактите и да не се увлича.
— Ще взема да задържа тая тениска. Явно има ефект.
— Задръж я, щом искаш. Или каквото е останало от нея.
Озадачена, тя погледна надолу, забеляза разкъсаната фланелка в подножието на леглото.
— Ако продължаваме в тоя дух, скоро и двамата ще ходим голи.