Той се претърколи, взе шишето с вода от нощното ѝ шкафче, изгълта половината. Накрая все пак се сети да ѝ предложи останалото.
— Направил съм ти синки.
Тя огледа щетите. Синини по китките, още няколко тук-там.
— Не е кой знае какво.
Но той стана и донесе при леглото бурканчето ѝ с балсам.
— Много ти бях ядосан — призна, докато я мажеше с него.
— Колкото и да ми се караш, не можеш да надминеш Саша по неодобрение. — Райли въздъхна шумно. — Реакцията ѝ ме смаза. Наистина трябваше да кажем на някого какво ще правим, къде отиваме. Сойер искаше да вземе камъните за годежния пръстен за Ани и…
— И аз така си помислих, но смятах, че ще купите готов пръстен. Което не ви извинява.
— Направих си изводите, няма да се повтори. Подкопа желанието ни да сме единни, беше лекомислено. Дори с оправданието, че старите навици трудно се преодоляват… Съжалявам. Друго не мога да направя.
Тъй като тя все още се чувстваше леко замаяна, стана от леглото, навлече съдраната му тениска.
— Ще отида да… Чакай малко! Ти каза, че си се досетил защо сме отишли. Ами Ани?
— Може и тя да се е досетила, не е малоумна, но ѝ отклоних вниманието в друга посока. Казах, че сигурно сте отишли да ѝ купите нова рокля и чифт обеци. За подарък.
— Съобразителен си.
— Това я умилостиви, както и половинчасовото ни посещение в едно магазинче за дрънкулки, което едва изтърпях.
— Щях да съм ти длъжница, ако не беше сексът преди малко — според мен ти се изплатих докрай. Ще си взема душ, после ще сляза долу да продължа с умилостивяването, като свърша някоя и друга домакинска работа.
Когато той не показа желание да се присъедини към нея, тя отиде в банята, затвори вратата.
Затвори очи.
Той бе разтърсил всичко в нея, осъзна тя. И сега разтърсеното се бе върнало в порядък, който тя не проумяваше.
Ще го проумее, обеща си. Каквато и да е загадката, какъвто и да е проблемът, кодът, накрая ще го разгадае.
Свали тениската, осъзна, че мирише и на двамата. Смесица от двамата. Спойка.
И като я сгъна и остави настрана, се почувства глупаво, защото знаеше, че няма да я изхвърли.
14.
След няколко дни затишие, рутинни тренировки и гмуркане Дойл изчисли, че е крайно време да смесят нещата. Отиде с Бран в кулата, където наблюдаваше как приятелят му пише в дебелата книга за заклинания.
Не е само вихрушки и извикване на мълнии, помисли си той. Част от магията е… ами… уморителен труд, а друга се задейства от прозаични средства, като писалка и хартия.
Бран остави химикалката, прочете написаното. След това положи ръка върху страницата. Проблесна светлина, задържа се. Разсея се.
Голяма част от магията, забеляза Дойл, представляваше мощна, изумителна сила.
— Имаш ли минутка? — попита, когато Бран погледна към него.
— Да, вече имам. Нещата трябва да се записват и магията да се запечата. За нас и за тези, които ще дойдат след нас.
Любопитен, Дойл приближи, за да види какво е написал Бран.
— На стария език е.
— Езикът на моята кръв — и на твоята. На старите богове, на старите сили.
— Нещо като заклинание за локация — заключи Дойл, докато превеждаше. — И използваш герба като… средство за установяването ѝ.
— Може да се каже. Хайде да пием чай. — Той се надигна, като остави книгата отворена, и отиде да включи един електрически чайник.
— Ти нямаш нужда от електричество и чайници.
— Е, да кажем, че боговете помагат на тези, които си помагат сами. По-добре да не мързелувам, когато става дума за обикновени неща.
— Друг на твое място щеше да се възползва.
— Не съм научен така. Заклинанието… — поде Бран, отклонявайки темата, докато отмерваше листата чай. — Мислех за това, което се случи на Райли, и после — какво направиха тя и Сойер. С помощта на заклинанието ще намираме всеки, който може да се отдели от нас. Работя над него, откакто отвлякоха Аника и Сойер в Капри, но досега все изскачаше нещо друго.
— През последните няколко дни разполагаме с малко повече време, така е.
— Колкото, толкова. Нетърпелив ли си да се бием с Нереза?
— Братко, може и да имам цялото време на света, но ако точният момент е настъпил — а всички вярваме, че е така, — по-добре да не го пилеем.
— Съгласен съм, но ми беше приятно да гледам как Саша се устройва тук и има време да рисува, без денонощно да я нападат видения.
Той приготви чая, предложи чаша на Дойл. Остави своята настрана и заключи заклинателната книга.
— Хайде да поседнем и да ми кажеш какво ти е на ума.
— Сойер се е отделил със Саша в другата кула.
— Работят върху дизайна на пръстена, да. — Бран се усмихна и се облегна назад. Виждайки многозначителната му усмивка, Дойл сви рамене.