— Но не за всички.
— А би трябвало.
— И не знам дали е това. Просто… защо не може да е само секс? В него няма нищо сложно. Но не знам какво да правя с това!
— Отива ти — отбеляза Саша.
Райли зяпна.
— Моля?
— Наистина. Пасва ти като ръкавица. Признавам, че малко се безпокоях, защото си и войнствена, и твърдоглава.
— Не съм твърдоглава. Рационална съм.
— А чувствата не са. Ти ми помогна с моите към Бран, отвори ми очите за потенциала, който имам — сама и с него. Затова ти казвам: ако Дойл е човекът, когото искаш, не се колебай и вземи каквото желаеш.
— Донякъде съм го направила.
— Обичам секса — заяви Аника и преметна дългата си плитка на гърба.
— Чували сме го. — Райли завъртя очи. — Буквално.
— Носи наслада и вълнение. Но със Сойер научих, че може да бъде и нещо повече. Любовта дава повече, с нея сексът означава повече. Когато вече няма да имам крака, пак ще можем да се чифтосваме. Радвам се. Но съм тъжна, защото знам, че няма да можем да се разхождаме или да му приготвям храна, или да лежа с него в леглото и да спим заедно.
— О, Ани. — Саша я приближи и я прегърна. — Толкова е несправедливо!
— Но ще бъдем заедно. Държа да го кажа. Намерихме начин да сме заедно и ще бъдем щастливи. Ако Дойл може да те направи толкова щастлива, трябва да послушаш Саша.
— И откъде да знам дали ще ме направи щастлива?
— Разбери — подкани я Саша. — Достатъчно си умна, и да, твърдоглава, за да постъпиш другояче. Той се нуждае от теб.
— Той… какво?
— Може и да не го съзнава, може и да не е способен да го приеме в момента, но се нуждае от теб. А когато мъжът срещне момчето, когато момчето разпознае мъжа, старата кръв ще се пролее свежа.
— Ани — нареди Райли, — иди да извикаш останалите. Побързай! Какво виждаш, Саша?
— Спомени и тъга, възобновени. Зараснали рани, стари белези — наново отворени. Тя се храни от болката, рови в миналото, за да се надигне и нападне. Тя лъже. Бъдете силни, бъдете верни, издръжте тази проверка. Защото звездата чака в мрака, при невинните. Върнете светлината на мъжа, на момчето. Вижте името, прочетете името, изречете името. И намерете светлото и бялото.
Саша притвори очи, вдигна ръка.
— Дайте ми минутка. Това беше силно. — Когато почувства прегръдката на Бран, се облегна на него.
— Помниш ли какво каза? — не се сдържа Райли.
— Да, и какво видях. Пещера, но не е ясно. Промени се. Може би беше светлината. Твоята светлина — отначало толкова чиста, толкова бяла — каза тя, докато посягаше за ръката на Бран. — Но после дойдоха сенките. Не бяха сенки. И тя се появи. Нереза. Но не беше тя. Не точно. Не разбрах нищо.
— Хайде да влезем вътре — предложи Сойер. — Трябва да седнеш и да си починеш.
— Не, всъщност предпочитам да съм на въздух. Стана много студено. Пещера, но не под водата. Сигурна съм. Изглеждаше голяма отначало — после малка. Но достатъчно голяма, за да можем четиримата да стоим прави. Това е лошо място. Много лошо. — Пръстите ѝ върху ръката на Бран побеляха. — Има ужасни неща, стари и ужасни. Точно каквото тя иска и търси. Но… господи, после е тъкмо обратното. Ведро и спокойно.
— Може би ще извадим онова, което е старо и ужасно, и това ще промени нещата.
Саша кимна към Райли.
— Може би. Не знам. Знам само, че трябва да отидем там. — Сега тя се обърна към Дойл. — Много съжалявам. Трябва да отидем там. Където ти си загубил брат си.
— Знам. Говорих с Бран за това.
— Правите планове без целия клас? — смъмри го Райли.
— Откъде да започнем. Познавам пещерата, знам къде се намира. На петдесетина километра оттук.
— Покажи ми на картата — подкани го Сойер. — За да я включа в търсенето.
— Ще я намерим. — Бран погали Саша по рамото. — Оправи ли се?
— Да.
— Малко храна ще ти дойде добре. И вино.
— Няма да споря.
— Супата се готви. Ани, защо не я погледнеш? Аз ще взема картата. — Сойер я дръпна за ръката и остави Дойл насаме с Райли.
— Не обичам да се обяснявам — поде той.
— Тогава недей. — Тя понечи да се отдалечи. Дойл я хвана за лакътя.
— Исках да поговоря с Бран и Саша, защото щях да говоря за връщане на мястото, където изгубих брат си и убих вещицата, която го прокълна.
— Хубаво.
— Това ли е всичко?
— Божичко, Дойл, отвори си очите. Всички знаем колко е ужасно, всички знаем колко боли. Затова си искал първо да се изповядаш пред Бран. Чудесно. Аз… ние сме с теб.
— Щях да говоря със Сойер пред теб.
— Сега пак ме ядосваш.
— Защо излезе тук с приятелките си?
— Исках да потренирам. Саша има нужда от тренировки. — След тези думи Райли изруга тихо. — Е, добре, исках известно време да съм в женска компания.
Той се поколеба, но отпусна хватката върху ръката ѝ.