Когато моторът изрева пред къщата и Райли го угаси, той прецени, че вече е излекуван и с възвърнато самообладание. Отне му секунди да установи, че за нея не можеше да се каже същото.
— Забрави ли, че в пещерата има още петима души? — не се сдържа тя. — Или просто реши, че ти си единственият, способен да се справи?
— Направих каквото беше необходимо. — Той се отдалечи от нея, а думите му отново извикаха лицето на брат му, острия връх на меча в гърба му.
— Пълни глупости! — Тя тъкмо се канеше да се втурне подире му, когато Саша я спря.
— Райли! Боли го!
— Спря да кърви още по средата на пътя.
— Не говоря за тази болка.
— Ще помогнеш ли на Сойер? — Бран затегли Саша. — Нека първо да излекуваме плътта, после ще се заемем с духа.
— Добре съм. Просто съм малко… — Сойер се олюля в прегръдките на Аника. — …замаян.
Лицето му беше бледо като восък, а зениците му — разширени като панички, и Райли осъзна, че той изобщо не е добре.
— Държа те, приятел.
Благодарен за опората, той преметна ръка през раменете ѝ, усети влагата.
— Това не е моята кръв, Райли. Твоята е.
— Понесох няколко удара. Ани?
— И аз, но можеше да е по-лошо. Сойер гледаше да ги държи далеч от мен и един заби нокти в гърба му. Тогава Дойл…
— Да, видях тази част.
Те се довлякоха вътре и влязоха в кухнята, където Бран вече се грижеше за раните върху крака и ръцете на Саша с помощта на Дойл.
— Искам бира — успя да каже Сойер, докато се отпускаше на един стол.
— Че кой не иска? Свали му тениската, Ани. Мога да се обзаложа, че знаеш как.
Аника отправи на Райли бегла усмивка, докато внимателно събличаше скъсаната и окървавена тениска на Сойер.
— Ще ми помогнеш ли… О! О, Бран, много е дълбока!
Райли я огледа, изсумтя.
— И вече е инфектирана.
— Един момент. Изпий това, любов моя.
— Вече ми минава. — Саша отпи. — Честно, по-добре съм. Заеми се със Сойер.
— Аника, помогни на Дойл! Дойл, след това ти ѝ помогни с нейните рани. Сега Саша се нуждае само от балсама, Ани — каза Бран. — Намажи и малките порязвания. Заради отровата.
Той пристъпи към Сойер, погледна мрачно Райли през рамото му. От медицинския си комплект извади нож, шишенце, три свещи. Запали свещите с мисълта си, посегна към малка купа.
— Първо трябва да изтегля отровата.
— Той изпада в шок — притесни се Райли, когато зъбите на Сойер затракаха.
— Дръж го да не мърда, защото това ще боли много. Приготви се, Сойер.
— Добре. Готов съм.
— Погледни ме. — Райли го хвана за двете ръце. — Имам въпрос. Железният човек срещу Хълк. Кой ще спечели?
— Железният човек.
Райли поклати глава.
— Хълк е канара.
— Права си. По-силен е, но няма стратегия. Железният човек е умният, има мозък.
— А Хълк има инстинкти. Първични.
— Това не означава, че… Мамка му! Мамка му!
— Дръж се. — Бран говореше през зъби, докато използваше специално обработения нож, за да източи заразената кръв в купичката.
Аника се откъсна от Саша с ридаене, хвърли се на колене пред Сойер. Ръцете му се впиха толкова силно в ръцете на Райли, че тя се изплаши да не ѝ счупи костите, но продължи да говори:
— Мозък срещу инстинкт. Трудно е да избереш.
— Така казва… Боли, мамка му!… Така казва жената ликан.
— Да, затова искам да знам. Помисли върху това. Представи си Спок срещу Хълк.
Задъхан и с треперещо тяло, Сойер стисна зъби.
— Смесваш нещата. Братче, не издържам повече!
— Още малко — успокои го Бран. — Раната е почти почистена.
— Хубаво. Хубаво.
Райли видя как Сойер започна да възвръща цвета си, почувства как смазващата му хватка се отпуска.
— Остава само балсамът.
Докато Бран го мажеше с него, Сойер притвори очи, въздъхна шумно.
— О, да, това действа. Не плачи, Ани. — Той измъкна едната си ръка от Райли, прокара я по косата на Аника. — Добре съм. Дай на Саша да се погрижи за твоите рани.
— Всичко е наред, нали? — Аника вдигна глава, изви мокри от сълзи очи към Бран.
— Да — увери я той. — Засега мажи раните с балсама на всеки два-три часа, а аз ще ги погледна преди лягане. Но са чисти и вече заздравяват. Можеше да е по-зле, много по-зле, ако онова копеле беше успяло да впие по-дълбоко ноктите си.
— Благодаря ти. — Сойер кимна на Дойл.
Дойл сви рамене.
— Няма проблем. Бира?
Сойер вдигна палец в знак на съгласие.
— Ти си моето сърце. — Аника се наведе и целуна нежно Сойер. — А вие сте моите герои. Аз нямам много рани, Саша. Райли има повече.
— По дяволите! Тя има една лоша на рамото си! — Сойер се изправи малко неуверено на крака. — Поеми я, приятел!
Райли зае неохотно мястото му, смъкна тениската си и седна по черен потник и джинси, докато Бран изучаваше раната.