— Безсмъртният трябваше да ги изколи като пилета! Трябваше да изпълни заповедите ми! Каква е тази човешка любов? Каква е тази човешка мъка? Тя е слаба, слаба и фалшива!
Нереза откъсна главата на един прилеп, запрати пърхащото му тяло в стената.
— Ще се преумориш, кралице моя! — опита се да я успокои Малмон.
Тя му се нахвърли, свила пръсти, готова да го разкъса с нокти. Спря само на сантиметри от бледожълтите му очи. Ръката ѝ се отпусна, погали го по студената грапава буза.
— Отново съм силна. Ти се грижеше добре за мен.
— Ти си моята кралица. Ти си моята любов.
— Да, да — промърмори тя с досада, закрачи из залата. Виждаше се отразена във фасетираните огледала по стените, отново и отново.
Косата ѝ сега бе повече черна, отколкото бяла, и почти толкова копринена, както преди. Да, Малмон се беше грижил добре за нея.
Щеше да си възвърне напълно младостта и красотата, и още нещо. Щеше да има всичко.
— Вино! — нареди на Малмон. — Само вино. Имам нужда да се успокоя.
Седнала на обсипания си с драгоценни камъни трон, тя се заигра да сменя цвета на полите си от черен в червен и обратно. Елементарен трик, но след падането не беше способна да прави дори това.
Сега, помисли си, докато отпиваше от виното, сега бе достатъчно силна.
— Позволих на желанието за мъст да замъгли здравия ми разум. Ще ги избия, разбира се. Ще ги избия всичките и ще отпразнувам смъртта им. Безсмъртният? Просто играчка, която ще мога да измъчвам вечно. Но първо — звездите. Изгубих им следите.
— Ти беше много болна.
— Но вече не е така. Един ден ще те възнаградя, скъпи мой. Ще отидем при тях. Аз укрепнах, но още ми е трудно да изпращам сила на разстояние. Трябва да сме по-близо до тях, когато намерят Ледената звезда.
— Пътуването ще те умори.
— Тяхната смърт, веднъж щом звездите са в ръцете ми, ще ме подмлади. Имам планове, скъпи мой. Прекрасни планове! Скоро, много скоро световете ще закрещят в мрака. Скоро звездите ще светят само за мен. Ще се върна на Стъкления остров, ще изпия кръвта на богините, на фалшивите сестри, които ме прокудиха. Ще властвам над всичко оттам!
Нереза вдигна Кристалната топка, усмихна се в нея.
— Виждаш ли как мъглата се вдига от мен, как вътре нахлува мракът. Ще се подготвим добре и ще ударим със сила, която ще разтърси земята и ще разцепи небето!
Тя се обърна със зловещата си усмивка към Малмон.
— Приготви се!
— Кралице моя? Ще ме вземеш ли с теб на Стъкления остров? Ще седя ли до теб?
— Разбира се, скъпи мой. — Тя го отпъди с махване на ръката.
Докато повече не се нуждая от теб, помисли си,или по-лошо — докато не ме отегчиш. Но когато този ден настъпи, тя щеше да възнагради лоялността му, като го дари с бърза, безболезнена смърт.
16
.
Няколкото дни проливен дъжд се отразиха добре на цветята и растенията в градините, но затрудниха тренировките заради влагата и калта. Това обаче не възпря шестимата всеотдайни пазители да изследват пещери и исторически места. Сред изобилието от книги Райли откри отпратки към камъни и едно гравирано в тях име — така и не се споменаваше какво, — което „отбелязвало ложето на звездата“. Следвайки тази нишка, пазителите претърсиха руини, гробища, пещери, докато неспирният дъжд ги мокреше и превръщаше хълмовете в блеснали изумруди.
С шапка, от чиято периферия капеше вода, Райли стоеше сред избуялата трева в едно гробище, стелещата се по земята мъгла стигаше до коленете ѝ. Зад нея, над криволичеща река с цвят на чай и под смръщени облаци, ясно се открояваха сивите руини на някогашно абатство. Изпълнено с атмосфера, то я очароваше с великолепното си готическо излъчване. Силно се надяваше тази атмосфера да подтикне Саша към видения.
— Началото на дванайсети век — уточни сега. — Плодородна земя за посеви и животни, риба в реката. Мястото е добро. Така че, естествено, хората на Кромуел е трябвало да го заграбят.
Създава хубаво, призрачно чувство. Чудя се дали може да стане по-мокро? — Сойер погледна към небето.
— Обичам дъжда! — Аника посочи към моравите стръкове, подаващи се от пукнатините. — Помага на цветята да растат в камъка.
— Ако продължава така, ще можеш да плуваш и на сушата — пошегува се Сойер.
— Име в камъка — напомни им Райли. — По-добре първо да огледаме надгробните камъни.
— Щеше да е по-лесно, ако знаехме името, което търсим — обади се Дойл.
— Кажи го на загадъчните богини и техните пратеници.
Тъй като недоволството от времето нямаше да ги отведе доникъде, Райли се запъти към надгробните камъни, вгледа се в надписите.