— Гледай ти! Как така сме го пропуснали?
— Видя ли! — Райли размаха пръст към Дойл. — Не сме се замисляли за точното число, защото на безсмъртните им е все тая. Но се връзва.
— Не разбирам. — Саша погледна назад към Аника и Сойер, които се изкачваха към тях.
— Три — повтори Бран. — Магическо число, силно число. Каквито сме и ние. Трима мъже, три жени, в търсене на три звезди.
— Създадени от три богини — довърши Райли.
— Догодина ще са триста трийсет и четири.
— Важното е колко са сега. Не бъди такъв дръвник. — Без да му обръща внимание, Райли махна на приятелите си да се върнат назад, за да може да слезе. — В този момент, в тази година. Три, три, три. И това място — Ирландия, Клеър, където се намира къщата. Ти си се родил тук, нали? В къщата?
— Родилният дом и местната болница бяха препълнени — пошегува се той.
Райли го плесна по гърба с опакото на ръката.
— Може би ще свърши там, откъдето е започнало. Или откъдето е започнал Дойл. — Тя го попита нетърпеливо: — През кой месец беше прокълнат? Кога през 1683 година?
— Януари.
— Виждате ли как пасва? Саша, ти кога за пръв път започна да сънуваш нас и звездите и всичко свързано с тях?
— Вече знаеш, нали ти казах. През януари, веднага след първи.
— Именно. Всичко пасва! Ти си започнала да получаваш видения, когато Дойл е навършил триста трийсет и три години, откакто е безсмъртен. И затова ни събра. — Тя погледна към Бран. — Това не е случайно.
— Не е, права си. На знаците трябва да се обръща внимание.
— А и край къщата има гробище — тоест камъни. Съжалявам, приятел — добави Сойер.
— Където живеем всички — изтъкна Дойл, — тренираме, разхождаме се от седмици.
— Но не се оглеждаме, не копаем. — Райли побърза да вдигне ръка, виждайки гневния блясък в очите на Дойл. — Нямам предвид да копаем в буквалния смисъл.
— Никога не бихме проявили неуважение към семейството ти — увери го Аника. — Възможно ли е твоето семейство да помага в опазването на звездите? Това ли има предвид Райли?
— Точно това. Виж. — Сега тя се обърна към Дойл. — Всичко, което правя в професията си, дори копаенето, го правя, защото уважавам и ценя предците ни. Не ги осквернявам и не оправдавам хората, които го вършат, дори в името на науката и откритията. Трябва да проверим това съвпадение. Просто се връщаме към книгите и проверяваме отново. Става ли?
— Чудесно. Тъкмо ще си спестим тренировките в това отвратително време. Но утре, понеже се съмнявам, че звездата ще изскочи от надгробния камък на майка ми, ще се гмуркаме, независимо от времето.
Тъй като реши, че хората имат право да се отдават на настроенията си, а и тя искаше да помисли, Райли не каза нищо, докато вървяха към колата, качиха се в нея.
През целия път използваше телефона си, за да събере още информация за числото три.
— Времето се състои от три части — започна да разсъждава на глас. — Минало, настояще и бъдеще. От първата триада следват всички останали. Какво е онова, което превръща един мъж в мъж или една жена в жена — умът, тялото, духът. Триада. Повечето култури използват числото „три“ като символ на силата или философиите. Келти, друиди, гърци, християнството. Изкуството и литературата.
— Трябва да произнесеш „Бийтълджус“14три пъти — обади се Сойер.
— И това също. Магията е в третия път. Всъщност не бях помислила за това — питагорейците вярвали, че „три" е първото завършено число.
— Но са грешали, нали? — вметна Дойл.
Тя свали телефона си, срещна погледа му.
— Платон е разделил хората в своя утопичен град на три групи. Работници, философи, пазители — последните, естествено, били воини.
— И в неговата „Утопия“ работниците са представлявали робите, а философите — управниците. Утопия само за някои.
— Важното е числото „три“ — настоя Райли.
Веднага щом Бран паркира, тя изскочи навън.
— Трябва да погледнем. Знаем, че за теб това е лично. Наясно сме. Но то може да е част от търсенето. Налага се да погледнем.
— Тогава ще го направим.
Когато Дойл тръгна към гробището, Бран направи знак на Райли да върви по-бързо и сам ускори крачка, за да ги настигне.
— По-голямата част от рода ми почива в Слайго — поде той. — Но тези тук също са ми семейство. Са ни семейство.
— Ти не си ги познавал — промърмори Дойл.
— Но познавам теб. Разкажи ни за тях.
— Какво да ви разкажа?
— Каквото и да е — настоя Бран. — Опиши ни ги. Помогни ни да ги опознаем.
— Какво общо има това със звездата?
— Не знаем. Фейлим — братът, когото си изгубил. Казвал си ни, че е бил мил и чистосърдечен. Така че го познаваме. Какво ще ни кажеш за другия си брат?
— Браян? Той беше умен и имаше златни ръце. До него лежи жена му, Финула. Тя беше красива като слънчев лъч и той я харесваше още от десетгодишен. Обичаше я през целия си живот. Твърд като скала, такъв беше Браян.