— Райли е много умна. — Аника също си наля още вино.
— Такава съм. — Тя се чукна с Аника и в прилив на щедрост отнесе бутилката до Саша, допълни чашата ѝ. — Рисуваш къщата.
— Просто обичам тази къща. Едва ли е нещо повече. И аз се замислих върху теорията ти. Пък и… Бран донесе другите две звезди тук, втазикъща.
— Има логика. Затова ще я претърсим от горе до долу. Според твоите видения звездата е някъде на студено, ти спомена и някакво име върху камък. На първо място в списъка ще поставим „име“, „камък“. Ти каза нещо и за момчето, което вижда мъжа, за мъжа, който вижда момчето.
— Имаме трима мъже — изтъкна Аника.
— Точно така. Един от тях е роден тук, бил е момче тук. Може да е това. Или… — Райли отпи от виното. — Възможно е да е някакъв символ. Нещо в къщата от времето на Дойл или което представлява…
Тя млъкна, когато влезе Дойл.
— Не било трудно да те накарам да млъкнеш.
— Райли не иска да слага пръст в раната — обади се Саша.
— Няма рана. — Той погледна към виното и тъй като му беше подръка, си взе чаша. — Ти беше права. Цялата тази игра на съдбата взе да ми писва. Вината не е твоя, но ти ми беше подръка — също както това вино.
— Райли иска да претърсим къщата по списък. — Аника повдигна кърпата и остана доволна, когато видя колко са бухнали топките тесто.
— По списък?
— Така ще е по-лесно — обърна се Райли към Дойл. — Включваме в него вероятни неща, символи и започваме да търсим. Пък и какво друго можем да правим в тази дъждовна вечер.
Той се премести по-близо и тя отстъпи към плота.
— Има какво.
— Може да си легнете — предложи приятелски Аника. — Има време преди вечерята.
Дойл ѝ се усмихна.
— Какво да направя, за да оставиш Сойер и да дойдеш при мен?
— Това не беше много любезно. — Без да се крие, Райли повдигна коляно, притисна го към чатала на Дойл.
— Той се шегува — знае, че Сойер е единствената ми любов.
— Хубаво — каза Сойер, когато влезе с Бран подире си.
— Сойер, топките са по-големи!
— Тя не говори за моите. — Дойл избута коляното на Райли.
— Не, не за твоите… о! — Като отметна коса, Аника се засмя. — Шегуваш се, нали?
— Голям майтапчия е. — Райли мушна Дойл в гърдите, той не помръдна. — Пречиш ми да мина.
— Мислех си за времето преди вечеря.
— И аз — каза Сойер. — Ани…
— Сега не можем да правим секс, трябва да приготвя вечерята. Мой ред е.
— Ани… — повтори той и отиде при нея, обви лицето ѝ с длани, целуна я.
— Саша може да гледа тестото — промърмори Аника, прегърна го през врата.
— Обичам те. Всичко в теб, всичко, което си ти — поде Сойер.
— Сега ли ще го направи? — прошепна Дойл на Райли.
— Млъквай.
— Помниш ли когато Райли и аз отидохме в Дъблин?
— Не ми беше приятно, че не ме взе със себе си, а другите се ядосаха, понеже…
— Да, хайде да прескочим това — каза бързо Сойер. — Отидох да взема нещо за теб, а Райли ми помогна.
— Изненадата! Ти така и не ми даде изненадата!
— Ще ти я дам сега, защото ти обичаш дъжда и защото готвим супа, и защото сме семейство. Ти си моето семейство. Остани такова, Аника.
Той извади чифт полирани мидени черупки от джоба си.
— Красиви са!
Но когато тя посегна към тях, Сойер повдигна горната черупка.
Аника ахна и притисна ръце към устните си.
— Пръстен! За мен ли е?
— Направен е за теб. С участието на всички. Райли ми помогна да намеря камъните, а Бран… ами той се зае с магиите. Синият камък…
— Знам го! Скъпоценен е. Държи сърцето на морето.
— А ти държиш моето. Завинаги. Омъжи се за мен!
— Сойер! — Тя постави ръка на сърцето си, а другата върху дланта му. — Ще ми го сложиш ли, както Бран го сложи на Саша?
— Приемам това за „да“. — Той плъзна пръстена върху пръста ѝ.
— По-красив е, по-ценен е от всичко, което имам! Освен теб. Ще бъда твоята партньорка, завинаги!
Тя се хвърли в обятията му, за да запечата думите си с целувка, притисна го силно, силно.
— Мислех, че вече имаме най-голямото щастие, но това е по-голямо! — възкликна.
— Такава си е нашата Ани. — Този път Райли избута Дойл с лакът.
— Покажи ни го.
— Толкова е красив! Държи морето, а розовото е за радост и халките са за всички, за семейството. Благодаря ви за помощта. — Тя целуна Райли по бузата. — Благодаря ти. — После Саша и Дойл. — И на теб, за магиите. — Прегърна Бран, залюля се.
Отдели се от него с полюшване, като държеше ръката си с пръстена вдигната нагоре.
— Погледнете го! Толкова е красив! Това е най-хубавата изненада!
Тя скочи в обятията на Сойер, засмя се, докато притискаше устни към неговите.
— Саша ще довърши… — Тя се отскубна от Сойер, когато таймерът избръмча. — Топките!