— Братче. — Дойл заклати глава и вдигна чашата си. — Няма да скучаеш и един ден в живота си!
Сойер гледаше как Аника отмята кърпата от тестото като магьосник, който изпълнява номер.
— И аз така мисля.
Те ядоха супа, пиха вино, обсъждаха различни теории.
— Интересно — отбеляза Бран. — Тази идея — звездата да е в къщата или дори да произлиза от нея.
— Твоите строители все щяха да споменат нещо — обади ce Дойл.
— Имал е цели три века да се настройва скептично. — Решавайки да не обръща внимание на Дойл, Райли отчупи парче от хлебната купа, задъвка го с удоволствие. — Хипотезата — както това търсене, както всички ние на тази маса, се основава на неоспоримия факт, че съществуват алтернативни реалности, така наречените паралелности. Приемем ли това, можем да продължим към други подобни факти. Дойл е бил променен през януари, преди триста трийсет и три години. През януари Саша започва да получава видения за Трите звезди и за нас. Заключение: това е изходната точка.
— Всички бяхме привлечени в Корфу — продължи Бран. — Трима от нас се срещнаха още когато пристигнаха, в хотела. Само след няколко дни шестимата се биехме рамо до рамо, за първи път, срещу Нереза. Докато бяхме в Корфу, между нас се установи връзка. — Той повдигна дланта на Саша, за да я целуне. — От различно естество.
— Връзка — повтори Саша. — Мисля, че сега сме тук именно заради тази връзка. Тя не съществуваше през януари. Не е съществувала, когато Бран е построил къщата или когато Дойл е бил прокълнат. Но… е съществувал потенциалът за нея.
— Да. — Очарована, Райли чукна с пръст по масата. — Този потенциал се е появил веднага след създаването на звездите и се е развил. Звездите са паднали трудно може да се каже кога точно, — но малкото проучвания сочат, че е било преди раждането на Дойл. А раждането му и мистичното му безсмъртие заради проклятието? Още една стъпка в еволюцията. Ние, останалите, също сме част от картината и въпреки че сме странна смесица. Вещер, русалка, безсмъртен, ликан, ясновидка, шифтър. Защо не шестима магьосници, шестима безсмъртни?
— В разнообразието се съдържа сила — предположи Бран — И предизвикателства за преодоляване.
— Трябва да признаеш — ти сам го каза — добави Сойер, поглеждайки към Дойл, — че си бил най-близо до откриването на Нереза в онази пещера в Корфу, с нас.
— Да, съгласен съм, че времето е важно, че ние шестимата сме важни. Просто идеята, че Ледената звезда може да е зад бордюра на пода, ми се струва абсурдна.
— Нека обобщим. — Като вдигна виното си, Райли отговори на всички на масата, не само на Дойл: — Знаем, че само ние можем да намерим звездите — и то само ако сме заедно. Следователно Ледената звезда може да е скрита в къщата където е бил роден Дойл. А може да е в сегашната или около нея. Сградата е каменна, а данните и виденията говорят за камък. И за море, а то е под носа ни.
— Мъжът вижда момчето, момчето вижда мъжа. Не, не е видение — каза бързо Саша. — Просто си припомням. Огледало, стъкло?
— Точно така. И онази следа за името. Може да има нещо записано, нещо в някоя книга.
— Рисунка. Подписът на художник — добави Саша. — Или нарисуваният.
— Нещо за спомен — предположи Сойер. — Нещо гравирано.
— Ще си го запиша. — Райли се надигна, за да вземе таблета си от хола. — Огледало, стъкло, книга.
— Много бързо правиш думите. — Надвесена над нея, Аника наблюдаваше как изскачат на екрана. — Ще научиш ли и мен? Обичам да се уча.
— Разбира се. — Но Райли го каза разсеяно, защото гледаше към Дойл. — Защо избра стаята горе?
— Имаше легло.
— Питам те сериозно. Защо точно нея?
— Без определена причина, освен че…
— Освен какво?
— Гледаше към морето. Стаята ми като момче беше същата.
— Ясно. Може да е важно. Продължавайте да разговаряте. Аз ще си поиграя малко с тая джаджа. — Райли взе таблета и отиде в другия край на стаята.
Дойл стана, последва я.
— Ядосана ли си за нещо?
— Не. Работя върху теорията си, въпреки че ти се съмняваш в нея.
— Ядосана си, че не я приемам?
— Не. — Тя вдигна немигащи очи към него. — Нормално е теориите да се обсъждат и оборват. Затова са теории. Аз съм учен. Прекланям се пред идеите дори когато противоречат на моите.
— Защо се държиш така тогава?
— Работя върху хипотезата си — повтори тя. — Има и нещо лично. Щях да ти кажа, ако бях ядосана.
— Хубаво. — Той се върна на масата, седна при останалите.
Райли продължи да не му обръща внимание. Струваше ѝ се най-добрият подход, докато водеше вътрешен спор дали да му каже, че е влюбена в него. И ако му каже, кога да го направи. А след „ако“ и „кога“, идваше и „как“.
Много въпроси, без ясен отговор.