— Ще го донеса. — Докато ставаше, Бран хвърли поглед към скицата, която Саша рисуваше в скута си бързо и уверено.
— Пещера в отвесните скали — подкани го Райли.
— Да… Все едно намерих съкровище. Веднага влязох в нея, безразсъден като всяко момче на моята възраст. Вътре се носеше ехото от морето. Почувствах се като пират, който се е сдобил с плячка. През следващите седмици, месеци и години това беше моето скришно място. Отнесох там стар конски чул, прахан, лоена свещ — съкровищата на едно малко момче. Можех да седя на козирката отпред, да гледам към морето и да си представям бъдещи приключения. Имах си свирка, за да призовавам моя дракон. Вече си бях избрал дракон за духовен водач.
Дойл взе чашата, която Бран остави пред него.
— Издълбах символа му върху една от стените в пещерата, а над него — моето име.
— „Дойл Мак Клейрич“, написа момчето в камъка, като си мечтаеше за мъжа, който ще бъде. Воин, авантюрист. — Саша остави скицата на масата.
На нея беше нарисувала пещера, осветена от една-единствена свещ, закрепена върху скалата със собствения си восък, и момче — мургаво, с разчорлени коси и изцапана риза, — което дълбаеше буквите в каменната стена със съсредоточено лице.
— Като мечтае за онова, което ще бъде, той не вижда огъня и леда. Не чувства топлината и студа. Това е за мъжа, този, който знае, че войната е кръв и смърт, и все пак ще продължи да се бие. Звездата очаква момчето, мъжа. Вижте името, прочетете името, изречете името — и ледът му ще запламти в огъня. Една звезда за ясновидката, две за сирената, три за войника. Изправете се срещу бурята, деца на богове, и ги отнесете у дома.
Саша изпусна треперлива въздишка, протегна се през масата за уискито на Дойл.
— Може ли? — попита и го пресуши. Отново потрепери. — Леле! Това сигурно беше грешка.
— Справи се добре. — Бран постави ръце на раменете ѝ. — Повече от добре.
— Видя ли го? — Дойл почука по рисунката в скицника. — Видя ли това?
— Още щом ти започна да говориш за скалите. Все едно прожектираха филм в главата ми — трудно е за обяснение. И когато ти заговори, просто го усетих. И те видях. Видях те като момче в онази пещера. Почувствах…
Дойл взе бутилката уиски, която Бран беше донесъл на масата, сипа си още в чашата.
— Продължавай.
— Решимост, вълнение, непорочност. Около теб имаше някаква сила. Ти си поряза пръста с ножа, а когато проследи буквите, които беше издълбал, кръвта ти ги запечата.
Дойл кимна, отпи.
— Точно така беше. — Погледна към Райли. — Изобщо не помислих, че може да е пещерата. А дори отидох там, след като дойдохме. Слязох долу, отидох да я видя. Не си помислих нищо. Не почувствах нищо.
— Беше сам. Следващия път няма да е така.
— Слизането не е от най-лесните.
Райли вдигна вежди.
— Достигането до първите две звезди също не беше разходка в парка.
— Бих ви поискал координатите, но мястото е много стръмно. — Сойер се почеса по главата.
— Ще използваме въже. — Бран погледна към прозореца. — Но не тази вечер. Не и в тъмното, в дъжда. Значи, утре сутринта — молете се за по-добро време — отиваме всички заедно.
— Да речем, че я намерим, а аз знам, че ще я намерим. Какво ще правим с нея? — попита Сойер. — Къде ще я оставим, докато решим как да я отнесем у дома?
— Ами ако следваме установения модел… — Райли погледна към Саша.
— Картина. Рисувах винаги, когато имах възможност, но нищо не ме подтикваше, както при първите две звезди. Може би сега, след като видях филма в главата си, ще усетя подтик. Иначе и една по-обикновена картина би могла да свърши работа.
— И следващият въпрос — къде, по дяволите, е този Стъклен остров? Ще продължа да се ровя в книгите — обеща Райли. — Но започвам да си мисля, че едва ли ще намеря отговора в библиотеката или в Мрежата. Въпреки това ще продължа с търсенето. Още сега.
— Ако ще се спускаме, трябва да е на разсъмване — предупреди я Дойл.
— Няма да закъснея — увери го тя и излезе.
Райли работи до късно през нощта, изпробвайки няколко теории. Отхвърли ги.
Написа дълъг имейл на родителите си, уведоми ги къде е, как е, попита ги дали имат идеи, които е пропуснала.
„Време е да приключвам, каза си. Време е да поспя малко — или поне да се опитам." Ако утре предстоеше голямата стъпка, всички трябваше да са подготвени.