— Райли — поде той, когато тя понечи да излезе, но се обърна.
— Само не ми казвай колко държиш на мен! Блудкаво е. Не ни прилича и на двамата.
— Има причини да не мога да…
— Да съм ти искала нещо в замяна?
Не беше искала нищо, помисли си Дойл. И как трябваше да ѝ отвърне сега?
— Не.
— Тогава забрави! Просто забрави. Няма да съжалявам, че съм ти казала какво изпитвам. И не ме карай да се чувствам жалка, че го изпитвам.
Той я остави да излезе — така беше най-добре и за двамата. Но след три века живот, след всичко, което беше направил и му се беше случило, знаеше, че Райли е единствената жена, която успя да го разтърси из основи.
Тя спа добре. Беше си изляла душата и бе решила проблема, който не ѝ даваше мира, като го изрече. Бе свалила от себе си товара и тревогите.
Той не я беше наранил, а тя бе очаквала да го направи. Все пак никога не се беше влюбвала преди. Да, желала бе силно мъже, харесвала бе доста някои от тях, но никога не беше пресякла тази граница.
Не, не я беше наранил, размишляваше Райли, докато се обличаше за трудното спускане по скалите. Тя беше умна, образована жена, доста привлекателна, здрава, обиколила много свят. Ако Дойл не можеше да види и да приеме нейната любов, това си беше за негова сметка.
Тя никога не бе мечтала за сватби и брак, и неща от рода на „и те заживели щастливо до края на дните си“. Не че беше против всичко това. Но беше водила пълноценен и интересен живот — дори преди да започне война срещу богиня. Ако оцелееше след тази война, възнамеряваше да продължи да води пълноценен и интересен живот.
Дойл би могъл да бъде част от него или пък не. Изборът беше изцяло негов.
Сега обаче имаха други задачи и това трябваше да почака. Тя си окачи пистолетите — не напускаше къщата без тях, — закопча канията на ножа си и пое по задните стълби към кухнята.
Ароматът на кафе — приоритет номер едно — се носеше във въздуха, заедно с този на печено месо и препечени филийки.
— Омлет — каза Саша на Райли, докато ловко премяташе един в тигана. — Аника подреди масата, преди да сляза, и Сойер я свали долу за едно бързо плуване.
Беше построила пещера от салфетки, забеляза Райли, поставена върху стойка над нагъната синя салфетка, очевидно морето. Вътре в пещерата беше сложила шест фигурки, направени от перца за почистване на лула. Те бяха наобиколили дракон, също оформен от перце, който държеше малък бял камък.
— Ще приемем това за предсказание. — Райли си наля кафе и реши да се възползва от момента. — Признах на Дойл, че съм влюбена в него.
— О! — Саша бързо плъзна омлета в широката чиния. Усмивката ѝ се стопи. — О!
— Виж, не очаквах от него да ме задуши в прегръдките си като герой от роман. Просто имах нужда да го кажа, за да си освободя съзнанието веднъж завинаги. Направих го и сега съм по-добре.
— Той какво каза?
— Не много, но един от доводите му беше, че съм се поддала на общото настроение и съм смесила —смесила— секса с приказките за сватби. Беше обидно.
— Да, обидно е. За чувствата и интелекта ти.
— Изненадах го. — Райли потупа Саша с пръст по рамото. — Най-вече бе изумен и раздразнен — предимно изумен. Не мога да го упреквам, че се е почувствал така — имахме сделка.
— О, за…
— Сключихме я — настоя Райли. — И аз не я спазих.
Саша изсумтя.
— Сякаш можеш да сключваш сделка за любов!
— Знам. Но не го знаех, когато я сключих. Това ми се случва за първи път. — Като сви рамене, Райли пъхна палец в предния си джоб. — Както и да е, накрая вече го съжалявах, защото не разбираше какво му казвам. Любовта е нещо безценно, нали? Не е нещо, което намираш в разкопките, проучванията, четенето. Просто се случва или пък не.
— Хайде сега, ще го съжаляваш!
Райли се засмя и отпи от кафето.
— Всъщност не го съжалявам. И не исках да ти казвам, за да не му се ядосаш.
— Ти си ми приятелка. Първата истинска приятелка, която съм имала. Каква приятелка ще ти бъда, ако не му се ядосам? Разбира се, че съм му ядосана! Кретен такъв!
— Оценявам го. Но както не можеш да не се влюбиш само защото си сключил сделка, така не можеш и да се влюбиш по поръчка, нали? — заключи Райли. — Аз съм добре. Освен това сега по-важното е да сме задружни. Никакви вътрешни конфликти, особено днес.
— Мога да съм му ядосана и пак да сме приятели. — Като се намръщи, Саша изля разбитите яйца в тигана.
— Обърни реда. Първо му бъди приятелка.
— Заради теб. — Саша прибави изпечен на грил бекон и чушки, настърга кашкавал. — Ще го направя заради теб.
— Обичам те. Жалко, че не се сещам да ти го казвам по-често. Днес е подходящ ден да го кажа.
— И аз те обичам.