Райли чу стъпки по стълбите.
— Нямам против да кажеш на Бран. Но може би е по-добре да изчакаш, докато се върнем. Със звездата.
Не беше Бран, а Дойл, и Райли прецени реакцията си. Беше много близка до развеселеност. Забавно беше да видиш този голям, въоръжен с меч безсмъртен да изглежда неловко, в очакване върху главата му да се излее женски гняв.
Може би реакцията ѝ беше дребнава, но не ѝ пукаше.
— Подсилваме се с омлет преди спускането. — Райли го каза много нехайно, доля си кафе. — Според Аника… — Тя посочи към масата с чашата си. — …ще се справим в пещерата.
— Хубаво.
По стълбите слезе Бран. На лицето на Дойл се изписа видимо облекчение и това окончателно развесели Райли.
— А, тъкмо ти ми трябваш! Искам да взема въжето от гаража. Имаме време за това, нали, Саша?
— Разполагате с десет минути.
— Достатъчни са. Ще ми помогнеш ли, Дойл?
В гаража Бран откачи намотка от здраво въже от куката на стената.
— Е, сега вече знам защо ми се струваше, че трябва да имам това. — Той го подаде на Дойл, откачи втора намотка.
— Предостатъчно е. Пещерата е на пет метра от върха на скалата.
— Бих могъл да ви пренеса там без въжето — обмисли варианта Бран. — Макар че щях да съм по-уверен, ако първо бях видял мястото. Помага за ориентировката. И Сойер може да го направи, щом вкара координатите, но…
— Имаш въже — довърши Дойл. — И мислиш, че за това има причина.
— По-добре да сме вързани заедно, отколкото аз да ви свалям един по един. Да, така е по-добре. — Бран наклони глава въпросително. — Това безпокои ли те?
— Не. Не, трудно спускане е, но знам, че всички ще се справят.
— Какво има тогава?
— Нищо. Друго е. Няма връзка. — Глупости. — Райли каза, че е влюбена в мен.
Бран просто кимна.
— Значи си късметлия.
— Може би, ако бях обикновен мъж. А и да бях, имаме по-важни неща за вършене. И ако тя ми е ядосана, защото не мога да… — Той не довърши и изруга. — Ако е разсеяна заради онова, което мисли, че чувства…
— Според мен Райли се познава много добре. А и не ми се стори ядосана или разсеяна.
— Тя е хитра — възрази Дойл и накара Бран да се усмихне.
— Такава си е. И все пак, като ви гледам отстрани, май ти си разсеяният и ядосаният. Изпитваш чувства към нея.
— Разбира се. Спим заедно.
— Ще цитирам Сойер и ще ти кажа само: Не на мен тия.
Това накара Дойл да се засмее.
— Добре де, не съм изпитвал чувства към всяка жена, с която съм спал. Но ние сме част от екип. — Той огледа въжето. — Свързани сме.
— Аз съм влюбен и тази любов расте с всеки изминал ден. Невероятно е. Затова разбирам борбата ти. Да, ние сме свързани и аз искам да си щастлив, защото ясно виждам, че тя те допълва, както и ти — нея. Но ти си този, който трябва да го осъзнае, да реши.
— Няма какво повече да осъзнавам и да решавам. Имаме по-важна работа за вършене. — Дойл свали последната намотка въже от стената.
Щом се нахраниха, отидоха до морската стена.
Саша погледна надолу и пребледня.
— Далече е.
— Господин Вълшебник няма да те остави да паднеш.
Райли майсторски завърза въжето около кръста на Саша.
— Освен това вече говорихме, че Сойер, Дойл и аз имаме опит в скалното катерене. Номерът е да внимаваш къде стъпваш и да следваш водача си.
— И да не гледам надолу — добави Саша.
— Ако арбалетът ти пречи, остави го тук. Можеш да вземеш един от пистолетите ми. Стреляш повече от прилично.
— По-добра съм с арбалета. Ще се справя.
Райли направи възел. Щеше ѝ се да разполагат с няколко солидни карабинери, десандьори и добри седалки за катерене, но не можеш да имаш всичко. А въжето беше първокласно.
Тя отмери една дължина, премести се да обезопаси Бран.
— Саша ще се справи — каза му тихо, — но ако започне да нервничи, говори ѝ. Това ще я успокои.
Премести поглед, забеляза, че Дойл завързва Сойер до Аника. Доволна, започна да се обезопасява сама.
— Дай да погледна. — Дойл се премести до нея.
Тя проверяваше мислено заедно с него, докато ръцете му докосваха въжето ту тук, ту там. Да, всичко беше наред.
— Първото ми истинско катерене беше в Аризона, изучавах древните индиански жилища. Горещо и сухо — добави, като погледна към меката синева на утринното небе. — Безветрено. — После погледна към Дойл, срещна очите му. — Саша е нервна, но ще се справи.
— Добре. Обезопаси края.
Изчака я да увие въжето около ствола на едно дърво и да го завърже.
— Искаш ли да го проверя?
Дойл поклати глава. Както с повечето неща, тя знаеше какво прави.
Макар той да не се нуждаеше от въже, реши да го използва. И поведе групата надолу по скалата. С обичайния си ентусиазъм Аника скочи заедно с него.
— По-внимателно — предупреди я Сойер и стъпи на тесния ръб от мека скала. — Не всички умеят да пазят равновесие като теб.