— Почакайте. — Райли притисна пръсти към слепоочията си, докато Сойер и Аника влизаха забързано. — В бележките ми… Нека да помисля. Имам отпратки. Сърцето на звездите, сърцето на морето, сърцето на бурята.
— Ще ти донеса записките.
— Просто… — Тя вдигна ръка да задържи Дойл. — Отпратки към повторната поява на звездите — падането и издигането им. Безмълвен дъх, дрън-дрън-дрън, туптящи сърца. Пулсираха, когато ги намерихме, затова си го записах, но има отпратки към сърцето, което зове сърце, връща звездите у дома. И… ъъъ… когато те се разбудят напълно, се надига буря. Яхни сърцето на бурята и там чака сърцето на морето, сърцето на световете.
— Стъкленият остров? — Сойер се приближи до един от прозорците, надникна навън.
— Това е теория. А и Саша говореше за бурята, че трябва да се яхне. В момента си имаме буря.
— Да я яхнем докъде? — зачуди се Сойер. — Няма видимост.
— Няма да сме първите, които ще последват звезда. А ние имаме цели три. — Бран огледа лицата на приятелите си. — Вярваме ли в съдбата, в звездите?
— Ако ще яхаме това чудо, трябва да сме и шестимата, плюс тях. — Дойл погледна към картините. — Съдбата е сурова, но съм с вас.
— И аз. — Аника хвана Сойер за ръката. — Ако сме всички заедно.
— Да опитаме — съгласи се Сойер.
— Да. — Саша се извърна от прозореца. — Да. Райли?
— Нека първо съставя план и ще го направим.
В гъстия здрач, докато бурята фучеше, Саша и Аника излязоха навън и се насочиха към морската стена. Изглеждаше така, сякаш патрулират, а черните дъждобрани ги превръщаха в движещи се сенки.
Саша хвана Аника за ръката, стисна я здраво. После, сваляйки рязко арбалета от гърба си, изстреля една стрела високо във въздуха. Тя експлодира като фойерверк, освети рояците, които се носеха безшумно по почернялото небе.
От двете кули изригна картечна стрелба. На терасата Бран мяташе светкавици.
Гъвкава и бърза, Аника изтича да постави шишенцата със светлина, където я бе инструктирал Бран, като подскачаше, за да избегне острите криле и злобните клюнове, Дойл нападаше с меча си, за да ѝ разчиства пътя.
И земята се разтресе.
От позицията си на бойницата Райли презареди, не спираше да стреля. Въздъхна шумно, когато черна светкавица повали едно дърво в края на гората и то експлодира. Докато се сипеха шрапнели, земята се отвори, за да го погълне.
Проклета да е, ако Нереза разруши това място, помисли си Райли. Проклета да е, ако ѝ позволи. С гневни очи очисти рояк от летяща черна смърт.
С крайчеца на окото улови някакво движение вляво, обърна се рязко. Насреща ѝ се хилеше онова, което бе останало от Малмон. Продължи да се хили дори когато тя стреля в него.
По гърдите му потече гъста зелена течност.
— Тя ме направи по-силен! Даде те на мен!
Следващият ѝ изстрел не го улучи, той сякаш се материализираше от едно място на друго. Преди тя да успее да стреля отново, той я сграбчи за гърлото, задави я, отне ѝ въздуха.
— Тя е Нереза! Тя е моята кралица! Тя е всичко! Дай ми звездите за моята кралица и може и да останеш жива.
Райли успя да изграчи „Майната ти“, когато той отпусна за малко хватката си.
Малмон я стисна по-силно, вдигна я от земята, така че петите ѝ заритаха във въздуха.
— Тя ми позволи да си избирам. Аз избрах теб. — Змийските му очи почти не мигнаха, когато тя заби ножа си в корема му. — Мога да те взема с мен, да се храня с теб. Гладен съм.
Гнусният му език се стрелна навън, плъзна се по бузата ѝ.
— Другите ще умрат тук, а безсмъртният…
— Ей, копеле!
Главата на Малмон се завъртя върху шията му, отпред назад. Премигна, ноктестите му пръсти се отпуснаха малко и Райли успя да си поеме дъх.
Сойер го застреля между очите.
— Това е за Мароко!
Все още давейки се, Райли вдигна пистолета си, видя, че няма нужда.
— И за Райли! — Докато Малмон се клатушкаше назад, с премрежени очи и потракващи нокти, Сойер се прицели още веднъж. — А това, кучи сине, е за Аника! — Последният изстрел просто отнесе лицето на онуй, в което се бе превърнал мъжът.
Сойер улови Райли за рамото, докато тя си поемаше въздух с усилие. Лицето му беше каменно, сивите му очи — твърди като кремък. Но гласът му беше ласкав.
— Така се убиват зомбита. Друг път да знаеш.
— Да, благодаря.
Малмон не се превърна в пепел, но сякаш се разтвори — люспи, кръв, кости — просто се стопи в петно върху камъка.
Райли преглътна, премигна.
— Леле!
— Да, голям номер. Добре ли си? — попита Сойер.
След като си пое дълбоко дъх, Райли кимна. После вдигна очи.
— По дяволите, задава се тежката артилерия!
Нереза се носеше по небето върху триглавия си звяр. Косата ѝ, осеяна със сиви нишки, се развяваше на ревящия вятър. Въоръжена с меч и щит, тя сечеше въздуха с черни мълнии, които се превръщаха в огнен дъжд. Бран мяташе своите, докато Райли и Сойер тичаха надолу към другарите си.