Около къщата вреше и кипеше, градините избухнаха в пламъци. Под краката им тресящата се земя се разцепи, появиха се пукнатини, които бълваха огън.
— Продължавай, Бран! — провикна се Райли, докато избягваше огнените езици и стреляше с оръжията на колана си. — Трябва да я прогоним оттук! Саша! — Тя скочи, улови Саша за лакътя, избута я встрани, когато земята под тях се разцепи.
Над главите им засия гербът им. Синьо, бяло, червено — пламъци, които имитираха звездите. Огненият дъжд се разби в този своеобразен щит, зацвъртя и угасна.
— Това е сигналът. Време е да тръгваме.
Саша поклати глава, гледаше как Бран стои на терасата и предизвиква гнева на Нереза.
— Бран.
— Той ще се справи. Довери му се. — Райли хвана Саша за ръката, кимна на Сойер. — Действай!
Райли продължи да държи Саша за ръката по време на преместването. Вече познаваше любовта и страховете, които идват с нея. Щом се озоваха в лодката, Дойл веднага отиде при кормилото. Отвсякъде ги брулеха вятър и дъжд. Ревът на бурята заглушаваше рева на мотора, докато Дойл насочваше лодката навътре в морето.
— Той ще се справи — повтори Райли. — Просто я държи далеч от нас, докато успеем да…
Бран се спусна леко в лодката, в ръцете си държеше защитените от стъкло звезди.
— Ранен ли си? Бран?
— Имам само леки изгаряния. Вземи звездите, любов моя. Ако ще ни водят, трябва да са в твоите ръце.
Носът на лодката се изправи върху една висока вълна, стовари се във водата. Вятърът ги брулеше, морето кипеше.
— Мога да плувам, ако се наложи — извика Аника. — Но…
— Дръжте се! — Сойер я хвана, защото следващата вълна заплашваше да потопи лодката.
Райли успя да стигне до рубката, където стоеше Дойл, вкопал крака в пода на лодката, с изопнати мускули.
— Върни се при другите и се хвани за нещо, по дяволите!
— Оставам до теб!
Той ѝ хвърли бърз поглед, видя пресните белези по шията ѝ.
— За бога, какво…
— По-късно. — Райли се опитваше да запази равновесие, докато морето ги подхвърляше като парцалени кукли.
— Тя идва! — извика Саша. — А звездите…
Вече не пулсират, осъзна Райли, когато я заля следващата вълна. Сега изпращаха напред лъчи светлина, като фарове.
За да им сочат пътя. Но правейки го, щяха да покажат на Нереза точно къде се намират.
— Десет градуса отдясно на борд — каза тя на Дойл.
— Господи! Успяваш ли да видиш какво има там?
Изви се воден циклон, черно срещу черно. А дъждът отново се превърна в пламъци. Огнени стрели осветяваха въздуха и съскаха в морето като змии.
Докато Бран вдигаше ръце, за да създаде щита, Нереза ги връхлетя от небето.
Мълнията се удари в тази на Бран, мощта ѝ отекна в бурята.
— Хвани руля! — нареди Дойл на Райли, когато изстрелът на Сойер не улучи, защото лодката се наклони. Издърпа Саша и звездите в рубката. — Отведи ни където трябва. Аз отивам на помощ. — Целуна Райли настойчиво и бързо. — Не изпускай кормилото! — добави и движейки се с усилие, застана до другарите си.
— Сърце до сърце, светлина до светлина. — Саша се опитваше да не падне, докато видението нахлуваше в главата ѝ. — Този момент от всички моменти във всички светове. Рискувай в бурята, яхни бурята, разтворѝ завесата.
— Старая се! — Стиснала зъби, Райли въртеше руля, правеше всичко възможно да яхне бясната извивка на следващата вълна. И със сърцето си, с вярата си пое курс към водния циклон.
Приличаше на неконтролируемо преместване, скок от висока скала. Водният вихър ги сграбчи, усука ги. Райли изпусна руля и почти излетя в морето, но успя отново да увие пръстите на едната си ръка около кормилото.
Погледна бързо към Саша — опряла гръб в стената на лодката, прегърнала звездите като бебета, с лице, огряно от светлината им.
— Пазителите яхат бурята, водени от звездите. Завесата се разтваря, бурята утихва. Мечът поразява. И е сторено.
— Дано боговете те чуват — провикна се Райли. — Защото няма да издържа още дълго.
— Погледни, дъще на Стъкления остров, и виж!
Макар да бе замаяна и да ѝ се гадеше, Райли се взря през водната стена, през връхлитащия вятър.
Той проблясваше. С чиста светлина, притихнал под лунните лъчи. Врата към друг свят.
Когато носът на лодката се вдигна рязко, Райли се прилепи към руля, погледна назад.
Дойл стоеше във вода почти до коленете. Сойер почти седеше в нея, опрял крака в една от пейките, и стреляше срещу Цербер.
— Не мога да я улуча — извика, докато Бран изпращаше мълнии срещу щита ѝ, а Аника атакуваше звяра.